От единия джоб - в другия

В последните 10-11 години, когато ГЕРБ искаха държавата да се отърве от някакви здравни мероприятия, на бърза ръка ги прехвърляха към НЗОК. Така, като по навик, касата плаща и медицинските изделия. Тя плаща и за здраве, и за болест, и за каквото ви дойде на ум. Парите минават от единия джоб на държавата в другия. Но накрая в живота става така, че здравноосигуреният плаща и вноските си, и за здравето си, и за болестта си, и за ставата си, и за иглата за инжекция, и за каквото ви дойде на ум. Решението пак ще дойде от някъде, а изпълнението му ще остане в ръцете на доктора и на болницата. И те ще си го отнесат, както обикновено, с гнева и недоволството на пациента.

Въпросите днес са как ще се плащат онези 10 лева за ваксинация и дали Агенцията за социално подпомагане ще продължи да администрира парите за медицински изделия (стр. 3). Но дали това са въпросите? Може би по-скоро дали човекът с увреждане ще получи подходящата за него патерица, дали тя е достатъчно съвременна, през колко инстанции и чиновници трябва мине, колко заявления, молби и декларации трябва да подпише, за да я получи?

Публиката ще се "забавлява" с прехвърлянето на топката от едното поле в другото, с антиваксърските залитания, ще ръкопляска на  свалянето на маските, ще умува кой крив - кой прав в политиките си (когато изобщо ги има). Докато дойде поредната здравна криза, поредната "порция" препълнени болници, поредното несправедливо доплащане, поредните загубени завинаги близки, които при други обстоятелства биха живели още година-две или пет и повече.

Докато не дойде поредното оглеждане колко живее българинът и колко - връстникът му от другата Европа... Или ще прехвърлим през рамо статистиката за първенството на България по смъртност, статистиката, че на всеки 30 секунди умира човек с нелекуван или късно диагностициран хепатит, на всеки 5 секунди един човек в света развива диабет, а на 30 секунди е обречен на ампутация заради усложнения.

Да, това е просто статистика.

И не, не са регистрирани цифри и числа, когато става въпрос за здравето и живота на човек. Ако те зависят от прехвърлянето на едни пари от едно ведомство в друго, нека се направи, за да не бъде българското здравеопазване сред най-недружелюбните. И нека се направи, но не за "ден до пладне" или до "следващата парламентарна сесия" и наистина да е в услуга на шепата български народ.

Защото, ако това не се случи, на следващите избори комай и четвърт от гласоподавателите няма да идат до урните. И защо да го правят?