Освобождаването на информацията

От Ивайло Калфин,
Член на Европейския парламент

Стоите на голяма, шумна улица в непознат за вас град. Закъснявате и трябва да стигнете бързо до място, където ви очакват, но не знаете откъде да хванете такси или автобус и кога ще минат. В някои градове времето до следващото свободно такси във вашата посока може да се провери през мобилния телефон чрез апликация, създадена на базата на информация за пътния трафик. Тя се събира и сега от общината, но достъпът до нея често е непоносимо скъп или пък тя се подава във вид, който не е пригоден за компютърна обработка. Освобождаването на информацията често се сравнява със златна мина за малките и средни компании, които съставляват 90 на сто от европейската икономика.
Общественият сектор е най-големият източник на информация. Затова всяко решение, свързано с режима за достъп до нея, не би могло да мине незабелязано.
Създаването на възможност за свободен достъп до публичната информация несъмнено ще има отражение и върху прозрачността на управлението и ще даде възможност на гражданите да видят какви са мотивите, когато се взема едно или друго решение. От друга страна, тази информация има силно пазарно влияние и може да се използва като

оръжие срещу монополи

и за предотвратяване на злоупотреби с пазарно положение.
Европейският парламент прие преди два дни промени в европейската директива за повторната употреба на публичната информация от 2003 г., които съществено ще променят правилата в ЕС за работа с нея.
Зад абстрактно звучащото понятие публична информация стоят неща, от които се нуждаем или ползваме ежедневно като карти, статистика, метеорологични сведения, списъци на инфраструктура, данни от публично финансирани изследвания и дигитализирани книги от библиотеки.
 Как се променят правилата? На първо място информацията, която ще се предоставя на гражданите, е в много по-голям обем от досега. Практически всички документи, които не съдържат лични данни, класифицирана информация или не са защитени от авторски права, ще бъдат задължително качвани в интернет.
Преговорите, които водих от името на парламента, не бяха лесни и се проточиха повече от година, тъй като трябваше да се преодолее съпротивата на страните членки срещу разширяването на достъпа до информация. В работата си по новото законодателство се водех от разбирането, че трябва да се промени начинът на мислене на администрацията. Не тя да решава кое да направи достояние, а да споделя всичко, което е позволено по закон. Обемът на информация, вътрешните документи, които ще се предоставят, ще се определят от страните членки, но срещу задължението да се дават ясни обяснения защо някоя информация не е направена публична и достъпна.
На второ място, информацията трябва
 
да бъде безплатна или с много ниска цена
 
Обществото вече е платило за събирането на тези данни, издържайки администрацията чрез данъците си. Както личи и от наименованието на директивата, информацията, която трябва да се качи в интернет, не е нова. Тя вече е събрана в изпълнение на задълженията на администрацията, а не специално. В момента централните и местни власти печелят от препродаването й на граждани и фирми. Приходите, които се получават в бъдеще, администрацията ще трябва да компенсира от други източници или от създаването на нови услуги.
Отварянето на управлението ще бъде от особена полза за малкия бизнес и за изследователите, които нямат финансови възможности сами да набират подобни данни.
В едно изследване на Европейската комисия се показва, че ако се сравнят новите възможности за бизнес с публична информация в различни области, като движението на градския транспорт, прогнозата за времето, финансовите услуги и др., със загубите, които би претърпяла администрацията, лишавайки се от този приход, балансът е категорично в полза на отварянето на пазара. Очакванията са, че то ще генерира допълнително 40 млрд. евро годишно в европейската икономика.
Във всяка държава ще има орган, който ще помага на гражданите и фирмите да преодоляват отказа от информация или ще разследва неправомерно високи такси.

Жалбите ще се разглеждат бързо и евтино

или дори безплатно.
Важна новост е, че въвеждаме принципа на отворения формат, т.е. данните трябва да позволяват на различните технологии и търсачки да ги използват, а не да се фаворизират част от тях. Дефиницията е сходна с тази в Съединените щати, което отваря още повече възможностите на пазара в Европа.
Разширява се и обхватът на законодателството с включването на културни институции като архиви, музеи и библиотеки. Така ще се разшири достъпът до културна информация, при това без да се засягат съществуващите вече защити на правата на интелектуална собственост. Културните институции ще запазят правото си да печелят от своите колекции, отваряйки се и към дигиталното поколение.