Оставете Яворов, пощадете Мина

Мине не мине време и току някой литературен "изследовател" или "преоткривател" ще запокити я бомбичка, я кьорфишек в медийото пространство. Веднъж върху "недодялания" Никола Вапцаров, втори път против "заблудения" Александър Вутимски, трети път подир мъченическата сянка на Змей Горянин... В тази "литературна" надпревара няма никакво правило. Изваждат се на бял свят неизвестни досега "документи", четат се и препрочитат протоколи от полицейски разпити, "автентични" сведения на покойни "свидетели" и анонимни душеприказчици. Изтръсква се прахолякът на мухлясали архиви, рови се в мръсното бельо на отдавна забравени  историйки и пикантни случки. Важното е да се заинтригува читателят, да бъде накаран да прочете сензационната "новина". Без оглед на това - на каква цена ще стане това и какво ще заплати той за поредната халтураджийска боза.
Така е и в поредния брой от жълтото седмично издание на наш всекидневник, в което известният литератор и епистоларен колекционер Стефан Памуков е надминал и себе си в своите тенденциозни садомазохистични твърдения. Мина била тормозена от Яворов и това било безспорен факт, тъй като той й поискал писмата си до нея, като й върнал и нейните. И откъде издателят на писмата на Мина и биографист на лейди Даяна е стигнал до този умопомрачителен извод? Ами от писмо на поета до сестра му, в което той споделял, че изпитва неприязнено чуство към семейството на Мина.
Като голям "известител" на толкова много писателски тайни и любови Ст. Памуков би трябвало да знае какво стои зад интимната загадка Яворов-Мина. Но вместо да назове истината, той предпочита да хвърли пикантната бомбичка, с която да омърси паметта на поета и да окаля образа на Мина. Дали "заслугата" за това е негова или на редакторите от жълтото издание остава неизвестно? Сякаш има някакво значение кой хвърля калта и кой я разнася. Оставете паметта на Яворов на мира, пощадете духа на Мина!