05 Април 2020неделя21:13 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Оставени навън, на студа

Или двойните стандарти към арабските революции

/ брой: 77

автор:Петър Герасимов

visibility 1841

След внезапната фундаменталистка буря на аятоласите, помела в края на 70-те години на миналия век проамериканския режим на иранския шах Реза Пахлави, западните политически наблюдатели са особено чувствителни към промените в района на Близкия изток: доказателство за това бяха двете военни инвазии на САЩ срещу Ирак и свалянето на режима на Саддам Хюсеин (дълго време "близък приятел" на президента Дж. Буш-старши), почти осезаемото напрежение между Иран и САЩ, искрите, прескачащи постоянно между Израел и съседните арабски държави, скандалът между Анкара и Тел Авив във връзка с корабите, опитващи се да доставят помощи за ивицата Газа, и т.н.
Но изброените досега събития и противопоставяния в по-голямата си част бяха резултат от самата външнополитическа линия и стратегия на САЩ, Европа и Израел - вътре, в самия арабски терен, положението изглеждаше привидно спокойно.
За да се стигне до началото на тази година, когато вече режимите в Тунис и Египет са свалени от народните вълнения; когато въстанието срещу диктатора в Триполи не накара международната общественост да предприеме военни действия срещу Муамар Кадафи; до настоящия момент на истински кървав хаос в Йемен и Сирия; най-после до интервенцията на Саудитска Арабия в Бахрейн...
За броени месеци арабският свят се превърна в кипящо море от политически страсти, спонтанни вълнения и кървави въоръжени междуособици: реалност, която свари почти неподготвени политическите анализатори по цял свят. Това, разбира, се доведе и до различни по вид и сила реакции на Запада към настъпилите обществено-политически промени в Близкия Изток - реакции, започващи от внимателни дипломатически коментари и сондажни срещи до използване на открита военна сила.
Несъмнено тези реакции носеха белезите на прибързаност и често пъти тромаво (да не кажем погрешно) политическо решение. Това особено пролича в казуса "Либия", когато президентът на Франция побърза да започне военновъздушната атака срещу Кадафи - след това във върховете на НАТО започнаха разгорещени спорове на тема "как, кога и кой". САЩ също демонстрираха определена колебливост - когато започна операцията по осигуряване "зона забранена за полети" в небето на Либия, президентът Барак Обама предпочете да направи визита в далечна Бразилия: недвусмислено послание, че планираните операции срещу тази арабска държава са второстепенна тема за Белия дом. Същевременно Пентагонът струпа много военноморски единици на Шести флот около бреговете на Либия и крилатите ракети "Томахок" една след друга започнаха да се взривяват над либийски военни бази и градове.
Нервността и бързината, с която големите от Европа и Съединените щати реагираха на въстанието в Либия, накараха мнозина араби да заговорят за обезпокоителен двоен стандарт на ЕС и САЩ по отношение на събитията в региона на Близкия изток.
Мнозина в тази част на света си задават един прост въпрос: защо Западът с такава охота се зае с намеса в Либия, докато медиите в Европа и САЩ пазят пълно мълчание във връзка с бруталното смачкване на дисидентите в Бахрейн? Според тях Западът проявява очевидна "селективност" по отношение поддръжката на различните обществени прояви в Близкия изток. "Урокът, който мнозина научиха - пише в тази връзка известният ливански анализатор Рами Хури, - е това, че се прилагат два различни стандарта към правата на арабските граждани. В държави като Либия, Египет или Тунис светът ще приеме или активно ще поддържа конституционните промени, искани от местните граждани. В други арабски страни, като Бахрейн, гражданските права са второстепенен въпрос, предшестван от мерки и действия, свързани с енергетиката и сигурността."
Очевидно фактът че Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) изпращат военни части в Бахрейн, показва ясно, че тези консервативни арабски държави - водещи производителки на петрол, са истински разтревожени от възможността вълната на общественото недоволство да залее и техните страни.
Но проблемът с двойния стандарт има и по дълбоки измерения. На тях се спира Юмер Таспинар, професор по Стратегия на националната сигурност в Националния военен колеж на САЩ и директор на "Проект Турция" в "Брукингс инститюшън" (неправителствена организация, базирана във Вашингтон). Става въпрос за страха от евентуалните действия на Иран в близко бъдеще. "Чрез своите приближени от средите на шиитите - пише професор Таспинар - Иран може да поддържа опозиционните сили в Йемен и Бахрейн. В Бахрейн мнозинството е шиитско, а в Йемен има влиятелно шиитско малцинство. Именно в това се долавя приглушения тон на сунитско-шиитско напрежение в действията между Саудитска Арабия и ОАЕ."
Присъствието на "Ал Кайда" в Йемен е друг усложняващ фактор при анализа на това какво би се случило при тотално сриване на йеменската държава. И, естествено, още по-трудният въпрос за отговор е какво би се случило, ако подобно въстание избухне и в Саудитска Арабия, една от най-големите производителки на "черно злато" в света.
"Подобни тревоги - изтъква проф. Таспинар, - изпитвани в САЩ и Западна Европа, не променят въпроса, който си задават милиони арабски млади хора: защо би трябвало принципът на ООН за "отговорността за защита" да се прилагат само в страни като Либия, а оставят Бахрейн и Йемен отвън, на студа?"
Несъмнено всички режими в Близкия изток не са еднакво брутални. Саудитска Арабия или Йемен може да изглеждат по-законни, отколкото диктаторската власт на Кадафи в Либия, макар че управляващите в Йемен и Бахрейн се показаха безмилостни към протестиращите през последните няколко седмици.
Интересно е, че политиката на двоен стандарт проличава и в поведението на отделни държави в самия регион на Близкия изток. Така например Саудитска Арабия подкрепи интервенцията в Либия за оказване помощ на въстаниците, но в същия момент изпрати военни части в Бахрейн за кърваво смазване на инакомислещите. Според наблюдателите мнозина в Бахрейн - на практика болшинството шиити - разглеждат присъствието на саудитски бойни части като "окупация" от чужди сили. "Западът - заключава професорът от Националния военен колеж на САЩ - има късмет, че засега от масовите демонстрации за демокрация и човешки права в региона отсъстват крайни ислямисти. Но ако Европа и САЩ не проявят по-реална загриженост във връзка с подкрепата на демократичните движение в региона, скоро фундаменталисти и врагове на Запада ще поемат ръководната роля в масовите демонстрации."
Прогноза, не лишена от политическа логика, която ни кара да се замислим за утрешния облик на тази част от земното кълбо, което сме свикнали да наричаме "Близък изток".

Заловиха главатар на ИД

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 65

Кратки новини

автор:Дума

visibility 19

/ брой: 65

Спад на заразените в Испания и Германия

автор:Дума

visibility 188

Георги Гьоков: Заради бълхата изгорихме юргана

автор:Аида Паникян

visibility 79

/ брой: 65

Българите в Англия се опасяват от криза

автор:Галя Кларк

visibility 47

/ брой: 65

"Питайте Пирински, например"

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 65

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ