Още за Николай Хайтов

Никола Иванов

Безспорно е, че Николай Хайтов е сред значимите имена на българската белетристика от втopaтa половина на XX век. Прекалено едър камък е в българската литературна нива, за да бъде заобикалян и незабелязано прескачан, както това се опитват да правят някои литературни изследвачи.
Излязлата неотдавна нова книга на Елена Алекова "Сеячът на безсмъртие" е част от излезлите напоследък сериозни изследвания върху творчеството на писателя. Книгата съдържа две части: "Думи за почит", с подчасти "Писателят и родината", "Сказание отпреди сътворението на света", "Свидетелствата на Николай Хайтов" и "Щрихи към публицистиката на писателя". Втората част е озаглавена "Спомени".

.
В първата част акцентът е върху "Диви разкази". Елена Алекова пише есеистично, емоционално, защото чувства Хайтов като свой земляк. Тя има сходна родопска чувствителност по биография, дълбоко познати са й темите на "Диви разкази" и "Шумки от габър", личните "свидетелствата" на писателя, до които се е докоснала авторката. Задълбочени са наблюденията на Алекова върху публицистиката на "родопския властелин".
От началото на 1995 г. по покана на Николай Хайтов Елена Алекова постъпва като редактор във вестник "Български писател". Ценното в "Спомени" е личната позиция на авторката, която е резултат от личните й наблюдения. Тук си проличава биткаджийският дух на Николай Хайтов, като на места като че ли част от него се е пренесла у авторката. Елена Алекова е завладяна от духа на Николай Хайтов. Приятелството и сътрудничеството между двамата продължава до кончината на писателя. Плод на тази близост е и "Сеячът на безсмъртие".
Интересно е сравнението, което Елена Алекова прави между Габриел Гарсия Маркес и Николай Хайтов: "При Маркес чувстваш автора зад текста. При Николай Хайтов автор няма. Автор е героят. Автор е събитието. Не и самият автор!" - отбелязва авторката. Нейната точна асоциация допълва и обогатява представата ни за големия български писател.