Опрокурорчена държава

Прокуратурите от цялата страна вкупом се втурнаха по "заповед на Щуката" в защита на главния прокурор. Това вече сме го гледали. При номинирането на Иван Гешев за поста. Тогава пак прокуратури, представители на академичната общност и редица институции към изпълнителната власт (!), като МВР и ДАНС, написаха възхвали до Бога, като под индиго. Те така и сега. Пъстрата палитра от подкрепа включва спортни федерации, дежурните интелектуалци, дори чистачки и огняри. А каква е практическата полза от акцията? Същата като и преди. Няма никакво, абсолютно никакво значение дали 2, 20 или 200 организации ще подкрепят Иван Гешев. Защото нито преди, нито сега тези 2, 20 или 200 организации имат отношение към процедурата за избора или за отстраняването на главния прокурор. Важното е да се шуми в системата, да се надуват гайдите и да се имитира всеобща подкрепа на Кандидата. Което до болка напомня на други времена. Там Иван Гешев може и да е по-компетентен отколкото в знанията си за атаката на Зимния дворец например.

Главният прокурор стои на върха на прокурорската пирамида. Той кадрува, той определя, той взема решения по всички въпроси, засягащи гилдията. Субординация казват. Но и тотална зависимост, нали?

В режим на мобилизация

Сходните декларации и "спонтанната" подкрепа, с която прокурори от страната застават зад Гешев, издават единния център на авторство на написаното. Който е много сходен с други, също така корпулентни позиции. Насочени срещу останалия единствено неовладян и неподчинен от Модела на мафията бастион - президентът Румен Радев. Затова и прокурорите не пропускат да ударят с декларациите си "обединителя на нацията". Ако и в съдебните зали повечето от тях разчитат на публицистиката, а не на буквата на закона, имате обяснение защо обвиненията падат едно след друго.

Защо Гешев се нуждае от такава подкрепа, след като е ясно, че Висшият съдебен съвет може да предложи на президента освобождаването на главния прокурор? Което точно този ВСС няма как да направи. На Гешев не му трябва. Тя е необходима на тези, които стоят зад него и които смятат, че така ще манипулират общественото мнение, а и Моделът им ще изглежда по-демократичен и приемлив за обществото.

Сега и на онези, които не вдяваха какво се крие зад избора на главен прокурор, вече им е ясно защо това беше най-важното за Модела. С цената на всичко трябваше да бъде избран правилният главен прокурор, за да може да бъде гарантирано

оцеляването и бъдещето на Модела

Затова и много скоро след встъпването си в длъжност Иван Гешев вече трябваше да започне изпълнението на плана за отстраняване на всички елементи, които спъват нормалното Му функциониране. Президентът се оказа непреодолима и незаобиколима преграда. Пробваха с "любовни" истории, със записчета от пилотските години. Последваха атаки срещу хора от обкръжението на президента и пришиването на самия държавен глава към любимите на Гешев олигарси. Забит бе и пиронът с безумното по своя юридически характер сезиране на Конституционния съд.

Върхът на атаката бе непрофесионалната от прокурорска гледна точка въоръжена акция в президентството. Тя премина всякакви граници. Обаче се оказа недостатъчна за корпулентните и тяхното острие. "Пришиването" на Радев към най-сериозните разработки, най-гръмките имена и най-тежките обвинения продължи. След искането за тълкуване на Конституционния съд за държавна измяна, последваха обвинения за шпионаж на президентски съветник, а от последните дни протестите срещу мафиотския модел на управление на държавата бяха нарочени за платени от Васил Божков, на когото бе повдигнато обвинение и за държавна измяна. Ерго, протестиращите едва ли не и те са съставомерни.

Размахът на прокуратурата става сериозен. Всичко и всички в държавата в един момент се оказаха в ръцете на Гешев. "Инструментът на Господ" обаче не се държи като обвинител, а като политически ястреб, чиято основна цел е всеки ден да громи опонентите. Не с факти, а с мръсни похвати - записи на разговори и персонални нападки, надхвърлящи членовете и алинеите на законите.

Диктатурата на прокуратурата

се оказа съблазнителна. Но и опасна игра. Защото острието в даден момент може да се окаже напълно неконтролируемо и да обърне бухалката към своя покровител.

Опасно е, когато прокурорите, вместо да пледират в съдебни зали, започнат да пишат политически декларации. Явно са пропуснали урока за това, че президентът е политик и може да отправя политически послания, а прокурорите са представители на власт, която трябва да бди за буквата на закона, а не да дава определения що е то демокрация например. Ето какво мислят по въпроса спецпрокурорите ни: "Ако не искаме да се озовем на погрешен път, не следва да забравяме, че демократичният идеал не дефинира демократичната реалност и че демокрацията се заражда и оформя от взаимните влияния между нейните идеали и нейната действителност, както и от подтика на една задължителност и съпротивата на едно съществуване." Анализът оставям на вас. Дълбоко философски, иносказателен, приличащ на предновогодишните послания от едни сараи. Жалко за качествените академични преподаватели и за ненаучените уроци. Или всичко идва от субординацията, или страхът наистина е по-голям, отколкото сме си мислели.

Моделът не пуска Гешев. Гешев не пуска Модела

Протестиращите срещу мутризацията на властта и мафиотския модел на управление правилно издигат два отделни лозунга - за оставка на правителството и за оставка на главния прокурор. Пред корпулентната схема се очертават няколко варианта за поведение.

Първи вариант: съществени промени в правителството, които да тушират, макар и частично, недоволството на протестиращите. Тези промени обаче трябва да са достатъчно сериозни и в същото време да не нарушат функционирането на Модела. Дори хипотетично Борисов да жертва най-милото си в кабинета - Влади Горанов, и да го гарнира със смяната на "най-успешния вътрешен министър" Младен Маринов, разджурквайки го с изритването на Данаил Кирилов (и за тримата има достатъчно и основателни мотиви), Моделът ще продължи да функционира.

Втори вариант: Борисов подава оставка и с него си тръгват всички любимци и нелюбимци. Моделът пак е осигурен, защото на всички нива има достатъчно елементи, които да гарантират съществуването му. Остава и Гарантът, който пази Модела. Затова бе инсталиран за главен прокурор.

Трети вариант: прокуратурата, доказваща, че законът е над всичко, демонстративно отстранява онази част от Модела, която по-скоро може да навреди, отколкото да е част или да пази корпулентните. Гори сурово, гори и сухо. Звучи сюрреалистично Гешев да се качи дори на малкото пръстче на Джофани Фалконе. И да пусне Модела, който го постави на трона на недосегаемостта.

Четвърти вариант: оставка на правителството, оставка и на Гешев. Най-добрият вариант за протестиращите и за държавата. Ако не е палиативен и проформа. За да е наистина резултатен, необходимо е да бъдат изчистени всички пипала, опашки, очи и уши на Модела във всички власти и на всички нива. Ще са необходими няколко изборни цикъла. И почтени хора начело, без тежнения от миналото.

Може ли Моделът да пожертва Гешев?

Засега не. Той го знае и е демонстративно арогантен в действията си. Имали сме всякакви главни прокурори, но този... Ако все пак рещи да го направи в един момент, когато се почувства застрашен, ще е само при едно условие. Че е намерен Гешев-2. Той обаче трябва да е по-префинен и без каскет. С по-различен външен вид, за да не се набива в очите на интелигентните хора, които не са материалът, който може да бъде мачкан и месен. Не и след последните дни на протести и провокации от страна на властта.

Може ли Гешев да подаде оставка? На теория - да. Ако до момента, в който поискат това от него, вече не е събрал толкова материал и сила, че практически да държи в ръцете си част от Модела. Гешев може да подаде оставка, ако корпулентността, която в момента е все още по-силна от властта на главния прокурор, поиска.

И все пак - Моделът не е вечен, нали? Затова трябва да бъде разбит тотално и безкомпромисно. От почтени хора. Които няма да се възползват от ситуацията и да въдворят нов порочен модел. Защото това вече сме го играли. Прекалено скъпо ни излизат загубените поколения и счупената държава. Сега теглим тегобите на нейното опрокурорчване. Само така, прикрит зад уж независимостта и надпартийността Темида, Моделът може да оцелее и да продължи своето съществуване.