15 Юли 2026сряда08:37 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Опит за равновесие

/ брой: 294

автор:Андрей Пантев

visibility 4275

Дните ни преминават в глад за герои. Усмихнатата мускулатура на звездите, позьорската учтивост на политиците, светското разхубавяване на милионерите, разводите, курортите и клюките заместват усещането ни за личностен облик. Основният източник на приключенски спомени у нас бяха казармените преживявания. Дори и той е изчерпан днес.
Философията в поведението на "старите пушки" спрямо "зайците" беше проста. "Гоня го, защото и мен са гонили" - обясни ми подчинението стар войник. Тази логика внушаваше пропорционална справедливост. В тези времена имаше повече хоризонтален гняв спрямо човека до теб на опашката, отколкото размисъл защо е така. Днес гневът е вертикален - "ония" там не могат да ни оправят, а са обещавали. Наклоняването на тези везни на разумното равновесие често заблуждава. Буден студент нервно ме попита имало ли е Холокост. Този въпрос предполагам е предизвикан не от съмнения към масови страдания, а от преекспонирането им при сравнения с подобни други.
Защо политиката пренебрегва общоприетите морални норми? Римският историк Светоний твърди, че според Цицерон в устатата на Цезар били вечно стихове на Еврипид: "За царска власт закона можеш да скверниш - в останалото следвай благочестие". Но може да си аморален, дори и когато спазваш закона. Закъснялата мода по Макиавели у нас тласна съотношението между морала в политиката в  крайност, близка до цинизъм. Приложният прагматизъм бе представен като единствения показател за успех. Естественият стремеж да се преодолеят съмнителните абстракции за мотивите в политиката досега достигна до представите, че там няма нищо друго освен интереси.
Ако отречем морала като мотив за политическо поведение, как ще признаем величието от миналото и неговите носители? Защитата на интереси често е осъществявана чрез посегателство срещу други, а това невинаги е морално оправдано. Прагматизмът може също да е аморален. В съотношението между морала и политиката стои принципът, който е нейна основа. Преобладаването на морала често носи повече практически ефективи. Моралната война на Махатма Ганди - водач на съпротива, който твърдеше, че няма врагове, доведе до пробуждането и еманципацията на Индия. И това го казва водачът на най-мощното гражданско движение в историята на миналия век. Приживе папа Йоан Павел II бе признаван за победител над комунизма, а не Збигнев Бжежински, който бе далеч по-старателен в тези намерения.              
От този изначален ъгъл правим разграничение между политическия и общочовешкия морал. С него могат да се обяснят, ако не и оправдаят, аморални действия. Вероятно така са мислели и онези, които са екзекутирали царското семейство през болшевишката революция. Като исторически опит злодейството може да има политически оправдания. Останалите живи наследници на кралете в Англия и Франция през XVII и XVIII в. се превърнаха в обединителен символ на Реставрацията. Ако не беше фамилното убийство на короната, може би в Русия и днес щеше да има силно монархическо влияние. Така безчовечността приема императивите на сурова политическа необходимост. Затова погрешно възприемаме понятието "реал политик" само като съчетание между силата и правото. Все пак нейният кръстник Ото фон Бисмарк я е представял като основна християнска добродетел.
Тази философия има вулгарни продължения. Изразът на Петко Славейков, цитиран като аргумент от Васил Радославов в навечерието на Първата световна война - "Кой нам кравай на ръка - той нам леля", се оказва не само непроницателен, но и отблъскващ. Той е подиграван още от Захарий Стоянов.
Но аморалният метод може да изглежда атрактивно. Мюсюлманската инвазия в Южна и Средна Европа бе спряна и с ограбеното от инките злато. Там, където го нямаше, тя успя. Затова политиката е основана върху формални морални мотиви. Президентът Маккинли изповядвал пред група квакери, че насън самият Бог му е внушил да присъедини Филипините. Последната реч на Хитлер през април 1945 г. включва името Европа с призив за нейното спасение от варварството.

 

Оставете Куба да живее!

visibility 938

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ