Опит за равновесие

Дните ни преминават в глад за герои. Усмихнатата мускулатура на звездите, позьорската учтивост на политиците, светското разхубавяване на милионерите, разводите, курортите и клюките заместват усещането ни за личностен облик. Основният източник на приключенски спомени у нас бяха казармените преживявания. Дори и той е изчерпан днес.
Философията в поведението на "старите пушки" спрямо "зайците" беше проста. "Гоня го, защото и мен са гонили" - обясни ми подчинението стар войник. Тази логика внушаваше пропорционална справедливост. В тези времена имаше повече хоризонтален гняв спрямо човека до теб на опашката, отколкото размисъл защо е така. Днес гневът е вертикален - "ония" там не могат да ни оправят, а са обещавали. Наклоняването на тези везни на разумното равновесие често заблуждава. Буден студент нервно ме попита имало ли е Холокост. Този въпрос предполагам е предизвикан не от съмнения към масови страдания, а от преекспонирането им при сравнения с подобни други.
Защо политиката пренебрегва общоприетите морални норми? Римският историк Светоний твърди, че според Цицерон в устатата на Цезар били вечно стихове на Еврипид: "За царска власт закона можеш да скверниш - в останалото следвай благочестие". Но може да си аморален, дори и когато спазваш закона. Закъснялата мода по Макиавели у нас тласна съотношението между морала в политиката в  крайност, близка до цинизъм. Приложният прагматизъм бе представен като единствения показател за успех. Естественият стремеж да се преодолеят съмнителните абстракции за мотивите в политиката досега достигна до представите, че там няма нищо друго освен интереси.
Ако отречем морала като мотив за политическо поведение, как ще признаем величието от миналото и неговите носители? Защитата на интереси често е осъществявана чрез посегателство срещу други, а това невинаги е морално оправдано. Прагматизмът може също да е аморален. В съотношението между морала и политиката стои принципът, който е нейна основа. Преобладаването на морала често носи повече практически ефективи. Моралната война на Махатма Ганди - водач на съпротива, който твърдеше, че няма врагове, доведе до пробуждането и еманципацията на Индия. И това го казва водачът на най-мощното гражданско движение в историята на миналия век. Приживе папа Йоан Павел II бе признаван за победител над комунизма, а не Збигнев Бжежински, който бе далеч по-старателен в тези намерения.              
От този изначален ъгъл правим разграничение между политическия и общочовешкия морал. С него могат да се обяснят, ако не и оправдаят, аморални действия. Вероятно така са мислели и онези, които са екзекутирали царското семейство през болшевишката революция. Като исторически опит злодейството може да има политически оправдания. Останалите живи наследници на кралете в Англия и Франция през XVII и XVIII в. се превърнаха в обединителен символ на Реставрацията. Ако не беше фамилното убийство на короната, може би в Русия и днес щеше да има силно монархическо влияние. Така безчовечността приема императивите на сурова политическа необходимост. Затова погрешно възприемаме понятието "реал политик" само като съчетание между силата и правото. Все пак нейният кръстник Ото фон Бисмарк я е представял като основна християнска добродетел.
Тази философия има вулгарни продължения. Изразът на Петко Славейков, цитиран като аргумент от Васил Радославов в навечерието на Първата световна война - "Кой нам кравай на ръка - той нам леля", се оказва не само непроницателен, но и отблъскващ. Той е подиграван още от Захарий Стоянов.
Но аморалният метод може да изглежда атрактивно. Мюсюлманската инвазия в Южна и Средна Европа бе спряна и с ограбеното от инките злато. Там, където го нямаше, тя успя. Затова политиката е основана върху формални морални мотиви. Президентът Маккинли изповядвал пред група квакери, че насън самият Бог му е внушил да присъедини Филипините. Последната реч на Хитлер през април 1945 г. включва името Европа с призив за нейното спасение от варварството.