Оперетно известни лица

През изминалата седмица няколко оперетно известни лица от родния политически хайлайф изиграха последните си и може би най-запомнящи се роли. Първом министър-председателят (по онова време!) Бойко Борисов подаде оставка. Драматично и с подчертана скрупульозност той застана пред микрофоните (които винаги са му били най-голямата сила) на Народното събрание и си тръсна оставката. Без да каже, че в три часа през нощта вече я бил тръснал пред американската посланичка у нас г-жа Марси Рийс. Което направо си е недопустимо, но какво да правиш - Борисов винаги е бил кавалер. И както биха казали класиците в жанра Илф и Петров: "По каменното лице на Генерала се търкулнаха две огромни сълзи". Но злите езици, които затова са зли, щото не се съобразяват със сложната политическа обстановка, приказват, че не било точно тъй в 3 часа през нощта - и не Генералът министър-председател си бил тръснал оставката, самата госпожа Марси Рийс му тръснала неговата оставка. Което навежда на други мисли, ама хайде сега да не заиграваме с историческата правда!
След което нещата стават съвсем други, ако ме разбирате. Нещо като онзи метеорит, дето падна в Урал, и в началото беше метеорит, а после стана... не знам вече какво стана. Знамение някакво. Онази звезда, Витлеемската, дето се появи, когато се роди Христос, помните ли я!? Знам само, че баячките по разните телевизори започнаха да ги приказват едни - ум да ти зайде. Едни съвсем кръвожадно казаха, че до края на март щяло да има убийства на още двама важни хора, но не им се "давало" кои са те и за какво точно ще ги убиват. А сега де - говорят и се кръстят...
Това побърка обитателите на общежитието "Фейсбук" и те тутакси почнаха да спорят как да се гласува този път - с електронен подпис или анонимно. Даже не питат за какво ще гласуват. Без да се интересуват от тези екзистенциални въпроси, хора и добитък заобиколиха Народното събрание, съвсем спонтанно с подготвени от предния ден бели плакати със синя боя, и нададоха рев в стил: "Върни се, войводо! На кого ни оставяш!?" Текстът е взет от "Записките..." на Захарий Стоянов, от главата, където той описва как Бенковски си тръгва от Първото велико народно събрание край Оборище, щото онези там Волов и другите "граматици" не го били слушали.
В този миг слънцето се скри, щото изгря друго Слънце. Самият Борисов, без кон, разбира се, но с Цветанов в обход, се появи из дверите на парламента и тръгна на среща с митингуващите. По-скоро това приличаше на тържествена проверка на личния състав, защото той се взираше в лицата им и само дето не бършеше сълзите им, подобно на фюрера Адолф Хитлер, който инспектираше децата от "Хитлерюгенд", на които бе възложена задачата да охраняват Берлин от Съветската армия в последните дни на април 1945 г. По "Нешънъл Джиографик" постоянно ги дават тия кадри, ако не вярвате - вижте ги! Най-сетне, с изменено лице, Генералът се спря до една улична лампа и пое микрофона от самия Цветан Цветанов, и понечи да каже нещо, ама техниката не тръгна (Да ви призная, аз никога не съм му вярвал на тоя Цветанов, ама нейсе - запуши я!). Така Бойко се пробва още няколко пъти, единия път даже с усмивка, и после бързо се скри. Пак в парламента.
Да-а-а, така е в българската политическа практика - следват те, следват те, пък като те погнат! В България е страшно да паднеш от власт. Всички онези, които до вчера са ти лизали обувките, с треперещи пръстчета са махали мъхчета от раменете на сакото ти и са повтаряли: "Както кажете, господин премиер!!!", изведнъж ти се нахвърлят като страшни и безмилостни чудовища от анимационен филм. С тая разлика, че този път са истински. И най-отличителната черта на Борисов - неговата самовлюбеност, ще му изиграе най-отвратителната и кръвожадна шега. Сега никой няма да му прости дори добрините, които все пак някъде е сторил. Да не говорим за неговата арогантност, лъжите и силовите методи при налагане на едноличното си управление. Дори ще му припишат грешките и недостойните постъпки на другите около него. И накрая, както обичат да казват македонците, "Ке му изпият месечината!" Дали в буквален или в преносен смисъл - това вече няма да има значение за никого. Засега му отрязаха само трикольорната лентичка и го пуснаха по магистралата. Ще видим къде ще спре...
Защото в основата си политиката не е нищо друго освен вътрешно чувство за справедливост!!!
Отвратена от целия този оперетен спектакъл, една моя приятелка, също журналистка, къде на шега, къде наистина ми каза с горчивина в гласа: "Ами дай да ги избираме с лотария! Слагаме в буркана 101 (за да намалим броя на депутатите!) камъка, нашарени с бяло и черно, под тази маскировка ще скрием имената на депутатите, и всяка партия да слага по 50 кандидата и ето ти изборите готови. Викаме Барозу, и като един Къци Вапцаров да тегли камъчетата на живо пред телевизиите, и вотът е готов! Що се мъчим, че чак стигаме до бой!?"
Такива работи...