Операция "Цветанов"

Вчера ГЕРБ извършиха поредната операция по защитата на Цветан Цветанов, осъден и на втора инстанция за бездействие по времето, когато беше вътрешен министър в първото правителство на Бойко Борисов. В негова чест от партията му използваха парламентарната трибуна, за да размахат пръст на съда, издал присъдата.
Името на Цветанов бе споменавано не като виновен, а като жертва на неясна конспирация. Има решение на съда, признаващо ексминистъра за виновно длъжностно лице. И ако ГЕРБ уважаваха законите, нямаше да твърдят, че някой извършва политически натиск, правораздавайки. Нали именно Цветанов настояваше съдът да прилага закона без двойни стандарти?
Достатъчно е да се прочетат мотивите на съда, за да се отговори на пледоарията на Цвета Караянчева от трубуната на Народното събрание. Именно магистратите издават присъдата, защото, както заключава целият състав по делото,  Цветанов като вътрешен министър е "проявил престъпна упоритост с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прескачайки границите на закона и морала, в крещящо противоречие със собствените установени от закона задължения". След подобна констатация на втора съдебна инстанция би трябвало ГЕРБ да замълчат. А Цветанов да приеме, че явно като министър е допуснал грешка.
Практика е у нас властимащи да отричат вината, дори когато бъдат изобличени. Човешко е усещането за непогрешимост. Но нали за това са политиците. Първи сред равни. Готови да дадат личен пример. Как се спазват законите, а не как да се нарушават. И когато сгрешат, да признаят. Защото техният пример би бил заразителен. Току-виж и държавата се променила. Но да се отрича на инат, дори когато съдът, а ние знаем колко трудно у нас се вземат подобни решения, вече е произнесъл заключение за вина, е меко казано, недопустимо. Особено когато ти самият би трябвало да си символ на висок граждански морал. И не си спрял да се самопредставяш за такъв.