Опасен и безмилостен чар

"Дон Жуан" на Молиер е най-дълбокият, най-философският и най-чистият. Има много интерпретации след него, особено харесвам тази на Макс Фриш, но те са встрани от митологията, от сънищата, от проблема Дон Жуан, уверен е Александър Морфов. Пиесата ми е интересна не заради любовника, известния съблазнител, мечтата на всяка жена, авантюриста. Това е само прелюдия, украса, глазурата на много по-дълбоко съдържание. Тук става дума за човек, който няма зависимости - нито семейни, нито религиозни, нито социални, а през ХХI век такъв образ придобива друга болезненост. Лично мен Дон Жуан ме привлича с това, че обладава изцяло свободата. Въпросът тук е същият, с който се сблъскахме преди години: какво прави човек, когато е свободен? Когато осъзнава тоталната си свобода и разбира, че няма с кого да я сподели.
Спектакълът, отличен с общо 6 награди "Аскеер" и "Икар" след премиерата си през 2006 г. и представен с голям успех на редица европейски сцени, отбелязва впечатляващ и показателен юбилей. В такива случаи първо си мислим, че това е ярък и безспорен успех, а после се запитваме с какво това представление е предизвикало такъв интерес, в какво се крие неговата тайна и привлекателност. В "Дон Жуан" на Морфов "тайните оръжия" на привличането са - категоричната и впечатляваща с визуалната и интелектуалната си сила режисьорска визия; ярко театралното вплитане на трагично и самоиронично в цялостното внушение на спектакъла; силен в единството на стила си актьорски ансамбъл, в който се откроява опасният и безмилостно хищен чар на Деян Донков като Дон Жуан, скрито-ироничното двуличие на неговото "второ аз" Сганарел на Захари Бахаров, безумно смешната двойка влюбени на Рени Врангова и Филип Аврамов, мрачният драматизъм на Ана Пападопулу и Теодора Духовникова като доня Ана. А също така и опитът за изпробване на граници, за завоевание на нови територии или както самоуверено, но и някак горчиво заявява Дон Жуан на Деян Донков: "Аз притежавам честолюбието на завоевател. Чувствам, че сърцето ми би могло да обича цялата земя. И също като Александър Македонски бих пожелал да съществуват и други светове, за да мога и над тях да разпростра любовните си завоевания." Явно в този зловещ и прелъстяващ спектакъл има повече от достатъчно теми и въпроси, които да предизвикват интереса на съвременните зрители.

Деян Донков в ролята на Дон Жуан

Дон Жуан и неговото "второ аз" Сганарел - Деян Донков и Захари Бахаров

Рени Врангова и Филип Аврамов в сцена от спектакъла

Ана Пападопулу и Деян Донков в сцена от спектакъла
Снимки Божидар Марков