Окупацията води до хаос и блокаж

Гл.ас. Чавдар Стоянов

Преди няколко дни написах във в. ДУМА, че се правят недостойни опити за нагнетяване на напрежение и привнасяне на политически елемент в исканията на неголяма група студенти, които първоначално окупираха 272-ра аудитория на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а впоследствие - след дълги съвещания, решиха да "залостят" всички входове и да не разрешават достъп до сградата, освен на подбрани лица.
Статията предизвика многобройни коментари сред академичната младеж и бе най-четена в електронния вариант на вестника. За два дни ме подкрепиха десетки колеги преподаватели, възмутени от случващото се.
Бъдещите висшисти, както и всеки български гражданин, имат право на протест, продиктуван от различни политически разбирания, социални интереси или в отстояване на обществено значима кауза. Но съмненията ми по отношение на характера и целите на този протест се усилват с всеки изминал ден с прегледа на информационните агенции, печатните издания и електронните медии. Странни особи се разхождат из сградата на Алма матер, без да са студенти и преподаватели, като се опитват да скандализират обстановката. 
    Революционният патос се усилва, а от "сенките" изпълзяват "стари муцуни", партийни кадри яхват окупацията, а вратите на СУ се оказват залостени, сякаш идващите на лекции имат зли помисли или ще нарушат с нещо гражданския мир.
Началото започна с агресия срещу професора по история на държавата и правото Димитър Токушев, който е председател на Конституционния съд, като уж трябваше да бъде окупирана само една аудитория (макар и най-голямата) и да се отправят програмни искания. Нищо подобно обаче не се случва, а форумите в интернет преливат от бушуващи страсти и противоречиви оценки, като мнозинството млади хора справедливо твърдят, че се отнема правото им на обучение и това няма нищо общо с автентичното студентско недоволство от предишни години. Пропиляното време ще бъде компенсирано трудно. Учебният процес ще бъде сериозно затруднен. Рехавата групичка протестиращи няма нищо общо с мнението и желанието на хиляди студенти, които се обучават в най-големия български университет, който е надживял политически и финансови кризи, устоял е при много по-трудни и драматични обществени сблъци, запазвайки своя авторитет, а неговото ръководство - независимо от политическта конюнктура, през последните години неотклонно защитаваше интересите му.
    Сред преподавателите от различните факултети желанието за протестни действия също не преобладава. С позиция срещу окупирането на университета излязоха и няколко студентски организации, а скандален запис, появил се в медиите, разкрива организацията и тактиката на мероприятието. В него женски глас твърди, че студентите на тази дама не са съгласни с предприеманите действия. Младеж пък несръчно подчертава, че е необходимо да се измислят "условия на окупацията".
 Не мога да съм сигурен, че записът е автентичен, но е плашещ - усещането за добре организирана кампания с ясни политически цели, разигравана зад стените на най-големия, авторитетен и международно признат университет, остава. Скандално! Не се ли намери консенсусно решение в най-кратки срокове, което да защити изцяло правата на преподавателите и студентите, хиляди ще се окажат в абсолютно заложничество на сравнително малка, но креслива група хора, ръководени от задкулисни политически играчи, които усещат, че губят почва под краката си. Това е не само вредно, но и твърде опасно, защото се накърняват конституционни права, а се създават и предпоставки за хаос, безвластие и конфронтация.
Прокламираната като надпартийна акция остана такава само няколко часа, след което се оказа, че основни действащи лица са утвърдени партийни кадри, свързани с маргинални обществено-политически групи, изпаднали зад борда, откровени хамелиони, нереализирани политически клакьори, изпаднали от листите на последните парламентарни избори.
 Ключовата дума в техните действия е реанимация - на политически трупове, ваденето на скелетите от гардероба, възвръщането на истеричните крясъци на омразата и раздухването на позабравената политическа злоба. Очевидно това се прави в бурната политическа есен на 2013-а с цел да се отвлече вниманието от минали злоупотреби и да се заметат успешно следите от далавери в различните нива на управлението през последните четири години.
 Въпросът "Кому е нужно?" виси със страшна сила над изпаряващия се академизъм, а най-дразнещото в тази добре планирана акция е, че се случи в началото на лекция на колеги-юристи, които са първокурсници и са в аудиториите от броени дни. Именно това са хората, които след години ще правораздават, защитавайки правовия ред, в условията на динамично променящи се обществени отношения. Те ще трябва да спазват и прилагат разпоредбите на Конституцията, отстоявайки върховенството на закона, но видяха как един лекционен курс се провали за минути под напора на неакадемични по своя характер страсти.
 Дали младите хора, станали свидетели на подобни опити за хаос и самоуправство, ще извлекат поуки, които да се окажат полезни, за да не кажа безценни, в бъдещата им професионална дейност и реализация? Ако това се случи - от т.нар. окупация ще има поне един наистина полезен резултат.