Огънят е нещо много красиво и силно, но към него трябва да се отнасяме с уважение

Мим-формация "Жар театър" е създадена през 1993 г. от Елена Пап и Пламен Радев - режисьори и педагози, специалисти в областта на невербалния театър и пантомимата. Това е една от водещите съвременни български формации за невербален театър и пантомима, една от малкото български театрални компании, експериментиращи и работещи активно в сферата на театъра на открито и нестандартни пространства. Специалнизира в сферата на театър и танц с огън. Трупата е международна. През 2014 г. мим-формация "Жар театър" отпразнува 21 години. Създателите й разказват за богатата й и разностранна дейност в интервю за ДУМА.

- Започнали сте репетиции на спектакъла "Паметта на огъня", чиято премиера ще бъде в навечерието на празника на София. Какво представлява той, вие ли сте режисьорите, кои артисти ще участват, къде ще се играе?
Пламен Радев: Да, така е - работата по спектакъла започнахме още напролет с проучване, в който се включи целият международен екип. Фокусирахме се в две посоки: 1) изследване на артефакти, митове и легенди свързани с миналото на София (особено с най-древния му период - тогава, когато градът се е наричал Улпия Сердика и е бил един от най-значителните полиси в региона); 2) издирване на поетични произведения, посветени на град София, както и на взаимоотношенията Човек-История и на темата за историческата памет. Основният въпрос, който ни интересуваше, беше: "Кое е онова нещо, което дава сила на един град да устои на превратностите и да пребъде във вековете?" Целта беше не само да съберем изходен материал за създаването на сценария, но и да въведем в контекста чуждестранните участници в екипа ни (млади артисти от Франция, Украйна, Латвия и Йордания). Тяхната гледна точка беше изключително ценна за нас, тъй като ни предостави обективен "поглед отвън", необременен от никакви предварителни идеи и постановки. Освен това изследването ни даде възможност да се срещнем с много интересни хора с най-различни професии, които ни предложиха и своята гледна точка към темата.
Елена Пап: Спектакълът е замислен като финална част на посветена на София огнена театрална трилогия, която включва още представленията "IGNIS: Възраждането на София" - създаден през 2012 г., и "СЕРДИРИКОН: Огнени легенди от древния град" - 2013 г. Той е с необичайна театрална форма - алегорична театрална поема, съставена от метафорични сцени, визиони и огнено-пластически импресии, обединени от общата тема за непреходността и устойчивостта на духа на града пред изпитанията на времето. Въпреки ясната и проследима основна линия, спектакълът не предлага еднопланов сюжетен разказ, а увлича зрителите в мистично пътешествие през пластовете на културите, отвъд времето и реалността, в пространството на духа и поезията, където епохи, персонажи и случки се преливат, следвайки не простата логика на хрониката и ежедневието, а тази на изкуството - търсещо и разбулващо силата на ценностите и духа. Спектакълът се осъществява с финансовата помощ на програма "Култура" на Столичната община и е в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата 2019. Автори на концепцията и сценария сме ние с Пламен, режисьор съм аз, като целият творчески процес беше така организиран, че да осигури максимална възможност за творческо съ-участие на всички членове на екипа. Дизайнерският ни екип е международен, а музиката бе създадена специално за спектакъла от двама изключително талантливи композитори - Силдар Борисов-Дари (автор на музиката на "IGNIS") и Йордан Владев (автор на музиката на "СЕРДИРИКОН"). В този заключителен спектакъл на трилогията те работиха съвместно, което даде изключително добър резултат.
П.Р.: Вече седем години работим с международен екип - така е и в представлението "Паметта на огъня". Освен българските артисти участват млади изпълнители от Украйна, Латвия, Франция и Йордания - доброволци от Европейската доброволческа служба по програма "Младежта в действие" и наследилата я програма "Еразъм+" на ЕК. Общо изпълнителският и помощен екип на този  проект се състои от 18 човека. Възрастта на участниците също е доста разнообразна - основната група е съставена от млади актьори, най-младият ни участник е на четири години и половина, а най-възрастните са преминали 50-те.
Е.П.: Репетициите и основната работа в ателиетата осъществихме през юли. Реализирахме отворена репетиция на самото място, където основно ще се играе спектакълът - античните руини при ротондата "Свети Георги" в двора между президентството и хотел "Шератън". Планираме следващата открита репетиция - на 29 август от 21 ч. Седмица по късно - на 5 септември, ще бъде осъществено предпремиерно представление, а на 12 септември е премиерата. Представления ще започват в 21 ч. на руините при ротондата "Свети Георги".
П.Р.: След премиерата ще реализираме още две представления на руините през септември (на 19 септември - в рамките на международния театрален фестивал "Панаир на куклите" и на 27 септември) и две през октомври (на 11 и 18 октомври). На 20 септември спектакълът ще гостува на жителите на Стара Загора, където ще бъде представен на Античния форум в рамките на фестивала "Различният поглед". На 15 ноември ще бъде последното ни представление за този сезон в София в програмата на второто издание на Нощта на театрите, като аз и Ели имаме честта да сме посланици на инициативата.
- Разкажете как премина шестата лятна карнавална лаборатория. Какви хора участваха? Какво е най-интересното, най-хубавото, което се случи по време на заниманията?
Е.П.: В периода май-август реализирахме осем четиричасови карнавални лаборатории, които се проведоха в различни паркове и градинки на София и два интерактивни огнени хепънинга. Тези събития бяха част от нашия проект Арт-зона "Карнавал", който, както и огнено-театралния ни проект "Паметта на огъня", беше осъществен с финансовата помощ на Столичната програма "Култура" и е в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата 2019. Имаше голям зрителски интерес, много и ентусиазирани участници - както деца и младежи, така и възрастни. Радващо за нас е обстоятелството, че сред участниците имаше и немалко стари наши познайници от карнавалните лаборатории, които сме реализирали в предишните години.
П.Р.: Вече за трета година организираме поредица от карнавални лаборатории във ваканционните месеци и сме убедени, че те не само внасят разнообразие в културния живот на града ни през лятото, но и са чудесна алтернатива за смислено, полезно и приятно прекарване на свободното време през ваканцията. Искрено се надяваме да успеем да превърнем тези летни карнавални лаборатории в традиция.
- Отпразнувахте на 21 май 21 години от създаването на мим формация "Жар театър". Как се издържа една частна трупа в тези нелеки времена за изкуствата в България, как се финансира? Имате ли спонсори?
П.Р.: Не е тайна за никого, че театър и култура в България не се правят лесно. Още повече когато става дума за артисти, избрали да работят в сфери като безсловесен театър, театър на открито и в специфични пространства и огнен театър - все области, твърде различни от конвенционалния театър, които за жалост до момента остават "невидими" за голяма част от специалистите от Министерството на културата. Работата ни до голяма степен може да се нарече "мисионерска" и поглъща целия ни ресурс от време, енергия и средства. Печалбата ни е най-вече в сферата на духовното - удовлетворение от това, че специфичният вид театър, който правим - театър на огъня, театър на открито - има все повече верни зрители; че любимото ни изкуство на пантомимата се развива в страната ни; че спектаклите ни се приемат добре от хората; че успяваме вече двадесет и една години да присъстваме активно на родния театрален пейзаж, при това разчитайки единствено на собствените си сили.  
Е.П.: Работим на проектен принцип. Опитът ни със спонсори не е голям, но пък имаме доста сериозен опит в сферата на европейските младежки и културни програми - "Младежта в действие", "Леонардо", "Култура", новата програма "Еразъм+". През 2008 г. един от нашите младежки проекти беше сертифициран като "добра европейска практика" и представен на най-високо ниво в рамките на Европейската младежка седмица в Брюксел.  Изключително сме благодарни на експертите от дирекция "Култура" на Столичната община, които - за разлика от колегите си в Министерството на културата - виждат потенциала на това, което правим и вече четвърта година подкрепят нашите огнено-театрални и карнавални проекти.
П.Р.: Иска ни се да поразчупим стереотипа на родните театрали и театрални експерти и да ги убедим да приемат театъра на открито и огнения театър като равностойна алтернатива на конвенционалния, случващ се на закрито. За щастие, следвайки европейските и световните тенденции, мениджърите и селекционерите на някои от значимите ни театрални фестивали вече се отвориха към този тип театър и започнаха редовно да канят трупи, работещи в сферата на театъра на открито. Например на 16 септември т.г. в София започва Международният фестивал "Панаир на куклите", където театърът на открито ще бъде не само добре представен (с трупи от Франция, Полша, Гърция и България, в това число и "Жар театър"), но и ще му бъде посветена и специална конференция (19 септември). В последно време театърът, който правим, започна все повече да привлича вниманието и на критиката - особено на младите театроведи. Показателно е, че през настоящата година работата на "Жар театър" стана тема на студиите на две от дипломантките в Театралната академия. Аз самият се готвя за докторантура, посветена на съвременния театър на открито и в специфични пространства.
- Колко спектакъла създавате годишно? Кои са най-често играните, най-дълго поддържаните през годините заглавия от вашия репертоар?
П.Р.: Броят на спектаклите, които създаваме в рамките на един сезон варира, в зависимост от конкретните условия и възможности. В последните пет години всяка година успяваме да създадем по един нов огнен спектакъл за възрастни. Обикновено създаваме и един или два нови спектакъла за деца. В същото време се опитваме да поддържаме живота и да развиваме и вече създадените. За нас работата по един спектакъл не приключва с изиграването на определения брой представления, предвидени в проекта. Непрекъснато търсим възможности, които биха ни позволили да продължим да представяме най-успешните. Устойчивостта и развиването на репертоара е един от приоритетите ни.
Е.П.: Създаването на един спектакъл изисква много труд и ресурси и би било жалко, ако той не се "изиграе" достатъчно дълго. А устойчивост се постига трудно, особено когато става дума за работа на проектен принцип. Голяма част от хората се сменят, но пък включването на нови хора в спектаклите ни е чудесен повод и възможност да развиваме представленията, да ги актуализираме, да ги обогатяваме. Импулс ни дават и поканите за участие в различни фестивали у нас и в чужбина. Често някои от младите артисти от други държави остават с нас и след проектите си, други пътуват и се срещаме по време на различни участия (така беше например във Франция, в Истанбул.) В репертоара ни има спектакли, които се играят непрекъснато от самото създаване на формацията - вече двадесет години. Такъв е например "Котаракът в чизми", който премина през множество трансформации и който миналата година представихме на престижен фестивал на европейския театър и изкуство за деца във Вашингтон. На дълъг сценичен живот се радват и авторските ни спектакли "Пакости край елхата", "Девойката-кукла", "Как Пижо и Пенда изгониха зимата". Площадният "Анима алегра" също се играе с голям успех вече трети сезон.
П.Р.: Като че ли по-лесно ни е да поддържаме живота на спектаклите си за деца. От над 60-те различни заглавия, всяка година подбираме десет, които включваме в селекцията на дългосрочната си театрално-образователна програма "Вкус и ценности". Стараем се всеки от избраните спектакли да е със значимо послание, да е атрактивен и богат като изразни средства и да носи в себе си театрална магия. Развиваме "Вкус и ценности" вече четвърта година, като представяме спектаклите редовно в няколко столични детски градини - наши партньори по тази инициатива. След спектакъла даваме възможност на децата да надникнат зад кулисите, да общуват с актьорите от международния екип. Целта ни е да помогнем за възпитаването у малките на основните човешки ценности и да разширим хоризонта им, да култивираме у тях театрален вкус и потребност от общуване с изкуството на театъра.
- За 21 години колко артисти са преминали през театъра, какъв е постоянният състав на трупата?
Е.П.: Основното ръководно и организационно ядро се състои от четирима човека. Освен нас с Пламен в него влизат актьорът Данчо Колев и актрисата Диана Иванова. Може да се каже, че ние сме моторът на театъра. Що се отнася до творческия екип - той е по-голям и варира в зависимост от конкретния проект. Работим най-често с кръг от български артисти - предимно  мимове, но и драматични и куклени артисти, с които се познаваме отдавна и които са участвали в не един наш проект. От 2008 г. досега сме посрещнали над 50 млади артисти от 23 държави, дошли при нас като доброволци от Европейската доброволческа служба или като стажанти по програма "Леонардо" на ЕК. Те са прекарали в нашата трупа от четири до дванадесет месеца, запознавайки се на практика с нашия начин на правене на театър, добивайки умения в сферата на пантомимата и театъра на открито и споделяйки с нас своя опит и знания. Обменът е много интересен и полезен за всички. Всеки от нашите проекти предоставя достатъчно възможност както за изява, така и за усъвършенстване. Мислим не само за постигането на конкретните художествено-творчески резултати, но и за израстването на екипа и на всеки негов отделен член.
П.Р.: За двадесет и една години сме осъществили много и разнообразни проекти, затова и хората, участвали в тях, са доста и различни - актьори, мимове, кукленици, танцьори, музиканти, художници, сценографи, карнавални и огнени артисти, артисти от сферата на цирка. Мисля, че общата бройка на българи и чужденци, участвали през годините в наши проекти, клони към 200. За нас всеки нов проект е начин да освежим старите приятелства и да създадем нови. Работили сме с всички поколения български мимове. В наши проекти са участвали и някои от младите звезди на днешното кино, театър и телевизия като Ивайло Захариев, Димо Алексиев, Яна Титова, Николина Харизанова и др.
- Къде репетирате? Как протича подготовката за една премиера, за участия във фестивали и други прояви?
П.Р.: Мястото, където можете да ни намерите най-често, е Домът на културата "Средец" в София. Там се провеждат заниманията на нашето фест-студио "Жар" - то е един от колективите към дома. Домът е наш партньор в различни проекти през последните години. Голяма част от репетициите си провеждаме на открито.
Е.П.: Намирането на подходящо място за репетиции е предизвикателство за всяка независима театрална трупа. Специфичният вид театър, който ние правим, и специалните условия, които той изисква, правят това предизвикателство още по-голямо. От известно време търсим място, което да превърнем в свой творчески център - изоставен склад, фабричен цех или нещо подобно, в София или периферните райони на града. Имаме идея как да развием това пространство в сериозен творческо-педагогически център за развитие на огнения театър, театъра на открито и безсловесния театър. Обсъдили сме идеите си с представителите на Столичната община, имащи отношение към развитието на културния сектор, включително и със заместник- кмета по културата д-р Чобанов. Ще се радваме, ако се намерят и други хора или институции, които  да застанат зад нас в това отношение. Убедени сме, че такъв център би имал сериозен ефект не само върху развитието на театъра на открито и огнения театър у нас, но и върху културния живот на града ни като цяло.
- Постоянно изнасяте спектакли в София и страната - къде пътувате, как се придвижвате, имате ли собствен транспорт?
П.Р.: Да, наистина пътуваме доста - из страната и чужбина. Имаме собствен транспорт - малък бус и ремарке за багаж, понякога наемаме допълнителен транспорт. За по-далечни дестинации летим със самолет. Пътували сме до Индия, Корея, Йордания, САЩ, надяваме се да имаме възможност да посетим и други близки и далечни държави, за да представим своето изкуство.
- Водите ли летопис - например знаете ли в колко града сте играли?
Е.П.: В началото се опитвахме да поддържаме такъв дневник, но с времето ангажиментите ни станаха доста и за съжаление не сме много редовни в това отношение. Опитваме се напоследък да възстановим тази практика. Играли сме и в големи и малки градове, у нас и извън България - на три континента. Това е едно от предимствата на нашата професия - дава ни възможност да пътуваме доста и да попадаме наистина на прелестни места.
- Кой изработва костюмите, реквизита, съоръженията, които използвате? Къде ги съхранявате?
Е.П.: Повечето от нещата правим сами - костюмите, огнения реквизит, голяма част от декора, маските, куклите, шапките. Средното ми образование е моделиер-конструктор и това много ми помага. Пламен има голям опит в изработването на маски, кукли и всякакви неща от хартия. Данчо стана експерт в създаването на огнен реквизит, Диана обича да прави украшения и аксесоари. В международния ни екип има дизайнери, както и хора, които умеят да работят с метал, дърво, кожа, да шият на машина..., а който не може - се учи. Разбира се, не сме специалисти по всичко - за някои неща разчитаме на услугите на професионалисти. Има хора, с които сътрудничим  от години и те много ни помагат.
- Кое е най-трудното във вашата дейност? Тази огнена феерия е много атрактивна и зрелищна за публиката, но със сигурност е свързана с много опитност и внимание при изпълнението от страна на артистите? При подготовката участват ли от специалисти по пиротехника...?
Е.П.: Огънят е нещо много красиво и силно, но към него трябва да се отнасяме с уважение. Играта с огън не търпи своеволия, пренебрежение    , горделивост. Добрият огнен артист знае точно какво прави и какви са възможностите му, къде са границите, които не бива да преминава. Ние смятаме, че мерките за сигурност никога не трябва да се подценяват. При нас стриктно се спазват всички правила - от опитни или начинаещи, все едно, без компромиси.
П.Р.: Не бива да подценяваме и административната страна на въпроса. Познаването и съобразяването с нормативните изисквания в нашата професия е нещо много важно - още повече, че те са различни в различните държави. Недостигът на информация по тези въпроси е сериозен проблем пред артистите, които пътуват и играят на открито. Понякога се натъкваме на неочаквани пречки, които е много трудно да преодолеем.
Е.П.: Смятам, че театърът на открито и особено огненият театър са много по-трудни от конвенционалния, който се случва на сцената, на закрито, в специално пригодена за това зала. Театърът под открито небе изисква комплексни качества от онези, които го практикуват. Освен чисто актьорския аспект на професията - да са добри актьори и да владеят различни атрактивни умения, те трябва много добре да умеят да общуват с публиката, да задържат вниманието й, да я владеят. Публиката на открито може да си тръгне във всеки момент, тя гледа едно представление, докато то й се струва интересно и стойностно. Освен това условията под открито небе са непредсказуеми - вятър, промени в климата, осветление, шумове, разположение на зрителите, видимост, чуваемост... Когато се включи и огънят, става още по-сложно. Миналата година ни се наложи да играем "Сердирикон" при много ниски температури - а голяма част от актьорите бяха полуголи. В Босилеград пък играхме "Пътят на огъня", пазейки реквизитите да не се навлажнят от дъжда. Артистите, които играят на открито, трябва да умеят да импровизират съобразно промените в условията, да вземат бързо решения и да поемат отговорност да ги осъществяват, да съобразяват много неща - не само от актьорски, но и от чисто логистичен характер... Но пък за хора, които обичат предизвикателствата, това е по-скоро мотивация. На шега ние сме си измислили мото, което най-добре изразява нашето схващане по въпроса: "Защо да е лесно, като може да е... купон."
- Често представяте България на престижни международни форуми - как става това, канят ли ви, кандидатствате ли или по друг начин?
П.Р.: Ами различно - понякога ни канят, понякога ни се обаждат с въпрос искаме ли да представим България на един или друг форум. Както беше с фестивала във Вашингтон, където бяхме по покана на Министерството на външните работи или пък в Истанбул - по покана на Министерството на културата. Има фестивали у нас, на които сме редовни участници - като Международния фестивал за куклен театър за възрастни "Пиеро" в Стара Загора, Международния фестивал "Панаир на куклите" в София, Международния фестивал за театър за деца "Вълшебната завеса" в Търговище. Ние също непрекъснато търсим нови възможности. Честно казано - не е лесно, особено когато става дума за по-мащабните ни спектакли, те изискват по-сложна логистика и пътуването им е доста скъпо. Екипът на "IGNIS" например е 18 човека, а багажът на спектакъла е към 900 кг. Освен това - и цялата логистика за огъня и огнените ефекти...
- Участвате в благотворителни прояви - това е важна страна от мисията на твореца, да помага чрез таланта и уменията си. Зад какви каузи бихте застанали с името и авторитета си?
Е.П.: Има една мисъл на Николай Рьорих, която стои зад всеки аспект от нашата дейност: "Понеже е така тъмно наоколо - да помислим за Светлината." Избрали сме я за свой девиз. Заставаме с името и изкуството си зад всяка кауза, която утвърждава светлото начало в живота, която учи на доброта, носи мъдрост и радост. Нашите послания винаги са позитивни - някои по-леки, други по-дълбоки. Не случайно сме "Жар" - жарта има вътрешна сила, носи топлина и светлина. Не се ангажираме с политически каузи. Не сме аполитични, но концентрираме енергията си в ценностите на духа.
- Как публиката приема вашите спектакли, какви са отзивите? Имате ли особено ярък спомен за вълнуващо посрещане, реакции, случки, разговори с почитатели?
П.Р.: Имаме своите верни зрители, които редовно гледат огнените ни спектакли. Понякога дори се изненадваме от интереса им - както на генералната репетиция на "Сердирикон", когато, без да сме положили кой знае какви усилия за разгласяване, бяхме посетени на руините от над 500 човека. Що се отнася до ярките спомени - те са много. Аз лично най обичам да играя на места, в които театърът се е превърнал в позабравен лукс - като в Босилеград или в мъничкия град Антоново край Търговище, където имахме удоволствието да гостуваме с два различни спектакъла в две поредни години. Когато през 2012 г. изиграхме там "Анима Алегра", зад кулисите дойде една учителка, която със сълзи на очи ни благодари и каза: "Дали ще ми се случи отново да гледам нещо толкова красиво?" Няма по-добра награда за един актьор от подобно преживяване. Оттогава за нас този град е наистина специална дестинация.
Е.П.: Много хубави спомени имаме от гостуването ни в Сеул - Южна Корея. Играхме "Любовен кръговрат" - спектакъл от мим-миниатюри. Залата беше много голяма, а публиката реагираше като на рок концерт. Направо ти "спира дъха". Такива преживявания са много зареждащи.
- Добри ли са условията у нас за развитие на уличните театри? Какво е необходимо, за да се подпомогне и популяризира дейността им?
П.Р.: По отношение на условията за развитие на театрите, които играят на открито (предпочитаме този термин пред "уличен театър"), у нас има още много какво да се желае. Преди всичко, необходимо е да се осъзнае, че този тип театър е сериозна съвременна форма на публично изкуство с много силен потенциал, а не обикновено зрелище или забавление за плебеи. Театърът на открито, когато е добре направен, по нищо не отстъпва на конвенционалния, случващ се на сцена. Държави като Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Словения - когато става дума за Балканите - отдавна са разбрали това и там театърът на открито и в специфични пространства се радват на сериозен интерес и подкрепа, включително институционална, на всички нива. В много от изброените страни има дори специални фондове субсидиращи този вид театър. У нас - уви - нещата не стоят така. Трябва да се разчупят много стереотипи - особено на някои "експерти", които оценяват работата ти и пишат рецензии дори без да са видели един спектакъл или репетиция.
Е.П.: За създаването на такъв тип спектакли са необходими определени условия - подходящи пространства за работа, например като творческия център, за който говорихме. Необходими са механизми за субсидиране на този вид спектакли, защото те не са комерсиални - най-често се представят безплатно за зрителите. Дали да не кажем оптимистично, че най-хубавото предстои...
- Как може човек да стане част от трупата? Правите ли конкурси, кастинги, изпити за попълване на състава?
П.Р.: Пътищата, по които нашите актьори се оказват участници в наш проект са различни. Някои колеги са поканени от нас. За участниците от други държави - правим сериозна селекция. На младите български актьори, които проявяват сериозен и траен интерес да се включат, даваме шанс да участват първоначално в по-малък проект, тези, които "издържат" и имат необходимите качества, остават. Ако сътрудничеството ни е успешно, то продължава с години във времето.
Е.П.: Най-важното качество, което търсим в хората от нашия екип е: да имат "жар", да споделят ценностите ни, да са отдадени на това, което правим...
П.Р.: В последно време все повече се отваряме към външния свят. Ако някой иска да се включи в екипа ни - било като доброволец, практикант или да опита по-сериозно сътрудничество, може да се свърже с нас по електронната ни поща: firetheatrecompany@gmail.com или на страницата ни във Facebook: www.facebook.com/firetheatre .
- Какво да очакваме през новия сезон след премиерния спектакъл "Паметта на огъня"? Имате ли вече конкретни ангажименти за участия? Идеи за още нови спектакли?
Е.П.: През пролетта започнахме работа по много интересен проект - спектакъла "Завръщането на цветята", който се основава на древна австралийска легенда. Спектакълът, чиято премиера ще бъде следващата пролет, е предназначен основно за представяне на открито, но ще може да бъде изпълняван и на сцена.
П.Р.: Що се отнася до огнените ни спектакли - имаме идея да заснемем Огнената трилогия за София и да създадем филм. Намеренията ни са след това да започнем работа по новия си голям дългосрочен огнено-театрален проект "Огнени страници: българската литературна класика и драматургия в огън".

Пламен Радев