Общински приоритети

С гибелната си политика през последните години управленците в Столичната община успяха да превърнат всяко обсъждане и приемане на основния финансов документ - бюджета, в тривиална формалност, която не би трябвало да буди ничий интерес. Достатъчно е кметицата Йорданка Фандъкова да обяви в микрофона, че предлага рекордно големи суми в приходите и разходите за следващите 12 месеца, за да замлъкне  общественото любопитство. Който пък не успява набързо да се убеди в единствената правота и във вярната посока на пътя, бива нахокан и пратен да се срамува в ъгъла заради липсата на безрезервно доверие в Партията. 

Обаче по някое време на годината излизат  неудобни числа, показващи как са събирани и харчени десетките милиони от бюджета и тогава лъсват един други истини. Оказва се, че и тази година предварителните данни за изпълнение на плановете са потресаващи с драматично ниските проценти на усвоени средства за важни проекти. Общината не е успяла да реализира нито един от така наречените си приоритети и не само това - тя целенасочено намалява разходите за тях през следващата година. Това безобразие говори само за едно - за управленска немощ за реализация на жизненоважни за столичани проекти. Парите ги има, но условия няма. Какъвто и бюджет да се приема, каквито и самохвални заявления да се дават, каквито и обещания да се правят, когато няма капацитет за осъществяването им, усилията са напразни. 

От "Московска" 33 не проявяват немощ само в сферата на чистотата. Приходите от такса смет и разходите по този параграф вървят за поредна година към преизпълнение. Кметството може да не успява да вложи средства за нови детски градини и улици, но се оказва, че няма проблем да изпълни задълженията си към концесионерите в чистотата и да се разплати с частните фирми. Приоритетността тук е на преден план.