Обрат в ЕС за Западните Балкани

Опасявайки се от политическа реакция в държавите-членки, ЕС вече не може да се съгласи да даде гаранция за бъдещо членство на шестте балкански държави, които преди получиха обещанието да се присъединят. Това се казва във вътрешен европейски документ, цитиран от агенция "Ройтерс", на която се позоваха наши медии. "Ройтерс" е разговаряла с четирима европейски дипломати. На срещата на върха ЕС-Западни Балкани в началото на октомври в Бърдо, Словения, се планираше ЕС да потвърди обещанието си отпреди 18 години за "недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани". 

Сега обаче няма съгласие около този текст. Богатите северни страни като Дания, Франция и Нидерландия се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошо управляваната миграция на жители от Източна Европа към Великобритания, която обърна много британци срещу ЕС.

Държавите, които подкрепят разширяването, включително Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските страни, упрекват Германия и Франция, че не са принудили България да отмени ветото си. САЩ и ЕК оказват силен натиск върху България да преразгледа позицията си. Скопие обаче до момента не предприема реални стъпки за изпълняване на българските изисквания.

Целта на ЕК и Скопие е да се възползват от ротационно европредседателство на Словения, което подкрепя разширяването. Следващата година обаче започва френското председателство, което съвпада и с президентските избори във Франция. Разширяването със сигурност няма да е най-удобната тема за президента Еманюел Макрон в предизборна кампания, в която ще се изправи срещу крайнодясната Марин льо Пен.

Междувременно Министерският съвет одобри българската позиция за участие на срещата в Бърдо. "Подкрепяме фокусът на форума да бъде поставен върху актуалните социално-икономически предизвикателства пред региона. Имаме искрен интерес всички страни от региона да станат част от европейското семейство", казва се в решението на правителството.