Обикновен фашизъм

Само за една нощ 30 души намериха смъртта си от ръцете на въоръжени и очевидно не съвсем психично стабилни хора в САЩ. Нищо ново, ще кажете. Да, по принцип за онези географски ширини това не е новина, а традиция - още от времената на Дивия Запад. 

Странното е, че векове по-късно тази практика продължава. Също толкова странно е, че и у нас се чуват гласове как трябвало всеки да се препаше с два пищова и да гърми на воля. Защото данните показват, че убийствата в САЩ на годишна база са десетки пъти повече, отколкото в Европа, и свободното притежаване на оръжие не само няма превантивен ефект върху престъпността, а напротив.

Освен чисто криминалния аспект обаче има и политически, който е много по-страшен. Защото стрелецът в Ел Пасо е имал за цел "да убие колкото може повече мексиканци", по собствените му думи. Неонацизмът не само е тук, той е по-силен от всякога. И са напълно оправдани критиките към президента Тръмп - той е неговото лице и легитимация. Не може да има две мнения по въпроса, след като миналата година нарече участниците в неонацистко факелно шествие в Шарлътсвил "много добри хора", а наскоро обмисляше да обяви организация като "Антифа" за терористична. Антифашистите обаче не са извършили нито едно нападение над невинни хора. Нито едно.

Приликите с нашето дясно, което си позволява да нарича Вапцаров "терорист", не са случайни и имат един и същ корен. А помните ли, когато Ангел Джамбазки искаше да разстрелва "всички от БСП"? Същият господин е един от най-големите радетели именно на това да се разреши свободната употреба на оръжие в България. Всички тези събития и изказвания ни водят уверено в една посока, която добре помним отпреди Втората световна война. Патриотизъм ли? Не, най-обикновен фашизъм. Нека си припомним разликата. Докато не е станало късно.