Потрес

Годината на разкритията. Докато светът потръпва от ужасяващите файлове на Епстийн, България не остава по-назад - новината за разпространението на интимни кадри от козметични салони гръмна с пълна сила. Първият случай беше в Бургас, но вече се говори и за Казанлък, а вероятността ефектът да се разпространи лавинообразно, не е малка. Предстои да видим. Но дотогава въпросът остава: докъде стигна човешката жестокост и наглост в желанието да се монетизира съдържание, и то не какво да е съдържание, а кадри на непознати жени, отишли да се погрижат за себе си, и които завършват в порно сайтове? Кой се облагодетелства от това и какво поражда пълната липса на скрупули, за да посегнеш толкова брутално на нечие лично пространство?
Докато коментирах темата, до мен достигнаха две мнения, които ме озадачиха дълбоко и ме накараха да си припомня за пореден път колко сбъркан е светът, в който живеем: „Ами защо са ходили там? Да не се събличат, а да си стоят вкъщи.“ Това беше казано както от мъж, така и от жена, и логиката зад тези думи ме върна към вечната и болезнена аналогия между жертвата и насилника: „Тя си е виновна.“ 
В крайна сметка излиза, че всеки, който се е доверил и е платил за козметична процедура, явно поема риска да се превърне в предмет на нечия алчност и безскрупулност.
Ехо, в какъв свят живеем? Колко човешко остана в нас изобщо? Някой дава ли си сметка на какво сме готови за пари днес? Какво сме готови да направим, в какво се превърнахме само за да си напълним джобовете? Това е тъжно, истински тъжно, че думи като морал не значат нищо, защото всички сме фиксирани само в едно - как да имаме повече от това, което реално движи всичко... А къде остана човешкото, никой не пита...