ОБЕЩАНИЯ

Божидар ТОМОВ 

    Добре знам, че при другите хора въпросът с обещанията е точно толкова сложен, както и при мен. Даже, ако бъдем по-точни, не въпросът с обещанията, а въпросът с изпълненията им по-после. Собственият ми опит е богат в това отношение и даже се чудя как така помня някои отделни подробности. Като бях малък, баща ми ми обеща да ми купи велосипед. Никога не ми купи. Аз пък му обещавах, че ще имам повече шестици и няма да ми намаляват поведението, но шестици нямах, а поведението ми го намаляваха. Малко по-късно едно момиче ми обеща да ме обича до гроб и не изпълни обещанието си. Жива е тя!
    С парите нещата стоят, примерно, така - викам му на един: дай толкова и толкова назаем, ще ти ги върна, когато имам. Той даде. Аз - ха днес да имам, ха утре да имам, ха вдругиден... Онзи се поизнерви, дойде у нас, почерпих го кафенце, кафенце само, да не би да си помисли, че живея нашироко, ако му сипя уиски... Той извади една снимка и ми я подаде. На снимката едно дебелшко момче се подпираше на някакъв джип, а зад гърба на дебелшкото момче надничаше друго дебелшко момче. Тези са ми братовчеди, каза гостът, така че гледай до вторник, ако можеш... Отидох веднага при друг един мой познат. Дай, викам толкова и толкова назаем, че ме преследват братовчедите на един, пък аз ще ти върна парите, когато имам. Даде човекът и аз - ха днес да имам, ха, утре. И този мой познат се поизнерви, дойде ми на гости, сипах му кафенце, той извади снимката с дебелшките момчета и джипа, оказаха се и негови братовчеди. Та ми се наложи да отида при трети мой познат... Така обикалям до ден днешен.
    По едно време имах интимни отношения с една млада дама и за да станат отношенията ни още по-интимни или интимни до крайност, й обещах да се оженя за нея. Когато се роди детето ни, се оказа обаче, че аз не мога да се оженя за дамата, понеже съм женен за съвсем друга дама. Обещах само да се погрижа за детето, тъй както съм се погрижил за децата ми от всички дами, на които съм обещавал да се оженя за тях. Макар, честно казано, да предпочитам онези деца, дето от малки могат да се грижат сами за себе си, независимо че по този повод се познавам с доста прокурори, а постовите на полицейските участъци ми знаят трите имена и единния граждански номер.
    И на никого не обещавам да купувам велосипед и на никого не искам да ми носи шестици от училище. Да ги носят на майките си. Да ги радват, да ги правят щастливи в този живот, в който обещанията ни дебнат отвсякъде.