Обединител ли?

Отвори ли си устата президентът за едно или друго, тутакси се излива дъжд от баналности и дори нелепици, най-често гарнирани с лични уверения, че е надпартиен, че като държавен глава е обединител на нацията. Повтаря като латерна правото, дадено му от Конституцията, и колкото повече го дъвче, иска да убеди себе си, че наистина е това, за което се представя. Просто лъже, че е надянал плащеницата на обединител. Но народ се мами от ден до пладне. Тая за обединителя да ги разправя на старите ми шапки в гардероба, напротив, той непрекъснато сее разделение - в народа, сред политиците, в бизнеса, противопоставя едни социални групи и партии на други и в това си старание стигна вече до мазохизъм.
Мазохистично е и умението му да сътворява гафове - час по час. Всеки път, като му подадат микрофон, тръпнем в очакване - срещу кого ще хлевоусти - срещу родината ни, срещу политиците, срещу законите, срещу историята... Издава поведение на неуравновесен човек. И на несвободен! Росен Плевнелиев не е свободен, сиреч не се е освободил от много неща - от партийното потекло, от комсомолското минало, от ранните стъпки в бизнеса - с хороскопите и спането по "паркинзите" на Германия, от предприемаческата кариера и пазаруването на имоти на едро, от задкулисното другаруване с Иво Прокопиев и компания, от издънките като министър, от неолибералните възгледи, с които соросоиди, негови съветници, го захранват, та най-сетне - от топлата връзка с Бойко Борисов и ГЕРБ. Несвободният човек не може да внася равновесие, да гради консенсуси, да сплотява. В едно обаче Плевнелиев е последователен - във верността си на ГЕРБ. Плевнелиев и Борисов са едно. Едната ръка мие другата. Само как герберите посрещнаха предложението на президента за референдум, тутакси изръкопляскаха на трите му въпроса, с които ачик се търси конфронтация, а не реформа на избирателната система. Като бял ден е ясно, че ГЕРБ ще защитава лъвски Плевнелиев и ще пречи на всякакви опити да се разклати президентското му кресло, колкото изцепки още да направи - а те са неизбежни, тъй като произтичат от неговата природа. Така ще е, нали Бойко си назначи Росен за президент. Генералът сам си каза, че може да тури когото си ще на тоя пост. За да чуе  сега: "Не се чувствам пренебрегнат или изоставен от ГЕРБ, отношенията ми с Бойко са мъжки, коректни и добронамерени". Мисля си, не съжалява ли Борисов, че не назначи себе си, нямаше сега да трие панталони на  парламентарната банка. Можеше като президент да митка насам-натам у нас и в чужбина и да мята лафове, както само той умее.
Неизброими са гафовете на президента  - обявената война на правителството още на 10-ия ден от избирането на Орешарски, подкрепата за протестиращите, дори нарече ранобудните студенти "новите будители"... Не знам кой го подучи нелепиците да изрича с предимство в чужбина, може би далеч от душния въздух в родината се чувства гражданин на света и по-европеец и си позволява да черни държавата си. На лекция във Виена пред Дипломатическата академия изтърси безумие, не на квадрат, а на куб, че "Русия, както е тръгнала, може да ни окупира подобно на Крим". Неговите слугинажки рефлекси към Вашингтон и Брюксел го принудиха да вземе най-високото исо в оплюването на Русия. Подминавам факта, че трета година на 3 март президентът не смее да огласи кой е освободил България от турско робство.
Ще излезе прав кореспондентът на "Дер Щандарт" в София Маркус Бернат, че с момчешкото излъчване на Плевнелиев е приключено, изнервен от политиците и медиите, той изглежда упорит. Дори най-невинната му протоколна проява се превръща в сигнал за битка. Да продължа ли с изброяванията на "действията му на ползу роду" - връща закони, вето след вето - ей така "за късане на нерви", отваря работа на Конституционния съд по съвсем ясни каузи, лобира за търговските банки, за производителите на "зелена енергия", за КРИБ, появява се гузно на тайна сбирка на ЕНП във Вилнюс, та още взе, че написа списъка на ЦИК, дето не му е работа. Последната му волност бе да се среща потайно с шефа на EVN, фирмата, дето дължи на НЕК 350 млн. лева. На консултативен съвет изтърси, че от 70 години имало мир в Европа. Може и да си вярва! Докато е превозвал гастарбайтери за Германия, така и не е забелязал, че на Балканите се лее кръв и се сипят натовски бомби.
Напоследък, където и да стане дума за Плевнелиев, най-често хората реагират по един и същ начин - махват с ръка и добавят:" Маани го тоя!" Отписали са го! Не искат да берат срама му. Дошъл им е до гушата. След всичко това изходът за Росен Плевнелиев е да вземе да се самонагради с орден "Стара планина" за съществен принос за разделението на нацията и да си ходи по живо, по здраво.