Нямат място монументи на раздора

Иван Стоименов,
политикономист,
бивш член на РМС

Неотдавна главният архитект на Столична община излезе с предложение да се издигне паметник на "жертвите на комунизма" в световен мащаб. По негова инициатива бе направен макет на бъдещия паметник и поставен на подходящо място за обществено обсъждане. Предложено бе и мястото на поставянето му - небезизвестна софийска черква в централен столичен район.
Изненадващата новина предизвика широк обществен дебат в медиите - електронни и печатни. Становища от крайно леви до пристрастно десни. И малко адекватни на обективната историческа и морална истина и актуална конюнктура - идейна и идеологическа. И моята скромна особа поднася своята лепта в анализите на все още продължаващата дискусия.
България не се нуждае от паметник на раздора, враждата, противопоставянето и националното разногласие и разединение.
Паметник на жертвите на комунизма на българска почва - това символизира преди всичко българския монархофашизъм, неговия държавен и политически елит, наказан от народните съдилища, сформирани с наредба- закон на отечественофронтовското правителство, в което комунисти са само четирима. Наредбата е подписана от земеделския водач Никола Петков. Законът е приет и в изпълнение на указанията на ръководителите на държавите победителки във Втората световна война - Сталин, Чърчил и Рузвелт, и на Съюзническата контролна комисия, делегирана в България (Ратифициран от Парижката мирна конференция - 1946-1947 г.).
Българският народ плати скъпа цена на монархофашизма. Убити са над 10 000 партизани, над 20 000 ятаци, през затворите и концентрационните лагери и полицейски участъци са преминали над 60 000 души.
Народнодемократичното антифашистко деветосептемврийско въстание през 1944 г.  разгроми окончателно българския монархофашизъм и откри пътя на народната демокрация като форма на държавна власт и управление.
Съгласно Конституцията на Република България фашизмът като теория и практика е забранен. Забранен е и във всички демократични държави. Разобличаването на фашизма като идеология и политика продължава да бъде актуална световна практика. Останалите живи участници в антифашистката съпротива от Втората световна война  и националните съпротивителни движения в световен мащаб, с изключение на българската въоръжена съпротива, се ползват с държавна и народна почит, признателност, уважение и редица материални придобивки.
Разиграването на картата за липсата на фашизъм у нас е в разрез с националните ни интереси за народно единение и съгласие. И води до конфронтация в обществото, от което нацията няма полза.
Изграждането на паметник на тоталитаризма е необосновано и недопустимо от политически и етичен аспект. Не могат да съжителстват заедно имената на Александър Стамболийски, Гео Милев, Владимир Заимов, Никола Вапцаров и хиляди други и на техните физически и морални убийци - капитан Харлаков, генерал Вълков, Богдан Филов, принц Кирил Сакскобургготски...
Предлагам да се проведе референдум за изграждането на следните паметници във връзка с честването на 66-годишнината от 9 май 1945 г.- победата над фашистка Германия:
- Паметник на политическия и духовен елит, зверски убит от българския монархофашизъм;
- Паметник на българските евреи от Беломорието и Вардарска Македония - 11 341 на брой, изгорени в камерите на смъртта в Освиенцим също по вина на нашите монархисти, фашисти, антисемити и колаборационисти.