Няма нищо по-прелестно...

Така започват думите на големия писател Максим Горки: "Няма нищо по-прелестно от това да видиш майка с дете на ръце." Затова толкова велики художници са нарисували своите "мадони", затова едва ли някой би дръзнал да опровергае това изречение, затова то буди разсъждения за често недооценяваната роля на майката в отглеждането и възпитанието на онези, които ще поемат щафетата на живота от нашите ръце и ще я пренесат в бъдещето... Бъдещето, което според логиката ни се иска да е по-добро и по-красиво, по-лесно за живот и по-извисено, едва ли ще е такова на практика.
Откъде ли ми идват тези нерадостни мисли? Натискам едно копче в компютъра си и интернет ме информира с тревожното заглавие "България на последно място по бедност на децата". Натискам второ копче и там прочитам заглавието "7000 деца имат нужда от подкрепа, за да завършат основно училище". Разбира се, това не са единствените идващи до нас негативни сигнали за отношението на държавата ни към децата.
Когато някаква случка, на която съм бил свидетел, или изречение, което съм прочел някъде, станат повод да напиша нещо, обикновено си задавам въпроса има ли смисъл и дали не съм писал вече на тази тема. Единствено неизчерпаема ми се струва, и не е грях да я повтарям безкрайно, темата за малчуганите. Винаги се ядосвам, когато министър Симеон Дянков пак ни излъже за нещо, но особено ме възмути говоренето за увеличаването на надбавките за децата и отказването от това увеличаване, защото държавата сега нямала възможност. А има пари да купи суперлуксозен, суперскъп автомобил за премиера, за да се превозва той супербързо към поредната завършена част от нещо, на което да отреже лентичката. И въпросната супербронирана машина ще го пази от всенародната любов. Но премиерът ни поне е един. Ами новите супермерцедеси за депутатите? Те килограмите на Фидосова ли ще пазят?
Ето какво пише и под цитираните вече заглавия.
Под първото: "България е на четвърто място в света по процент на бедни деца, показва доклад на Детския Фонд на ООН (УНИЦЕФ), обхващаш периода 2009-2012 г." И завършва с извода, че 56,6% от българските малчугани са лишени от повечето необходими за развитието им неща (здравословни храни, подходящи книги, предмети за спорт, пари за екскурзии, дрехи, обувки...).       
Под второто: "Съгласно информация на Националния статистически институт над 7000 деца в България не ходят на училище". А като причини за това се изтъкват непосилните разходи и трудностите за достъп до училищата в някои селски райони, липсата на финансови средства за закупуването на училищни пособия и др. В това отношение в съвременното ни общество е смешно да се говори за равен старт, когато едни деца гордо демонстрират (със смартфони, айфони, таблети и др.) неограничените възможности на родителите си, а други я са закусили, я не.
Далеч в миналото остана времето, когато българският селянин е продавал една от двете си ниви, за да изучи детето, обаче то, завършвайки, поне си е намирало работа. Но да не се връщаме толкова назад! Преди петнайсетина години кмет на малко градче ни се оплакваше от беднотията и даде пример как някои деца се оправдавали, че не ходят на училище, защото нямали какво да обуят. Общината им купила по едни гумени ботуши и те тръгнали редовно да учат Абевето...
В една от цитираните информации уместно се споменава и ролята на днешните родители за отношението на децата им към знанието. Без подценяващото отношение на мама и татко не би имало този стряскащ процент на неграмотни в една страна като нашата, която се е славела с образоваността и интелигентността на населението си. Може би тук е мястото да припомня, че образование и възпитание вървят ръка за ръка и те за съжаление еднакво не процъфтяват в днешна България. Пак тук е мястото да кажа и за щастливите изключения, защото доста често срещам в градския транспорт и прекрасно възпитани културни млади хора. Свалям шапка на родителите им!
Мисля си за пренебрегнатите от съдбата (и едва ли само от нея) деца у нас и се сещам за изискванията на Европейския съюз за интелигентно отглежданите прасета и щастливите кокошки. Обичам животните. Може би донякъде затова съм и вегетарианец. Но повече обичам децата - не само моите (общо седем на брой заедно с внуците), а всички по света и ми се иска, както са по-красиви, да бъдат и по-щастливи от нас. Затова ще завърша пак с една мисъл на Максим Горки: "Ако децата не са с нещо по-добри от тебе, то ти напразно си се родил, а и живял си също напразно." Ако се съди по "топлите" грижи и чиновническите решения на нашите управници, те, за разлика от мен, не са съгласни с големия писател и хуманист.