07 Декември 2019събота16:18 ч.

НЯМА КОЙ ДА СПРЕ РЕКАТА НА ВРЕМЕТО

Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света, като годината започва на 22 декември, деня на зимното слънцестоене, а за славяните Новата година е на 1 март - началото на земеделските работи

/ брой: 300

автор:Дума

visibility 2091

Киро М. ИВАНОВ

Пред прага на Новата година мнозина се питат: кога се "изтърколи" Старата - 2010-а? Няма защо да се чудим - течението на времето е необратим процес - него нито можеш да спреш, нито можеш да повториш. Всичко, което ни се е случило обаче, документираме благодарение на календара - система за измерване на продължителни интервали от време.
Светът познава три календарни системи: слънчеви, лунно-слънчеви и лунни календари. Днешният наш календар се съобразява с двата принципа - със слънцето и неговите изменения, и с луната и цикличността на нейните фази: Коледа има всяка година постоянна дата - 25 декември, датата на Великден всяка година е променлива, тъй като се изчислява според лунния календар и зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие.
Писателят Йордан Вълчев, мир на праха му, не се умори да разкрива тайните, да  доказва съвършенството на древния български календар, създаден хилядолетия преди Христа и признат от ЮНЕСКО за най-точния в света. Учените-изследователи не спорят, че Прабългарският календар е слънчев. Годината започвала в най-късия ден - 22 декември, зимното слънцестоене.
- Българинът - обясняваше Й. Вълчев - ни е оставил следната формула: Българското дърво има 12 клона, на всеки клон по 4 гнезда, всичките зелени листа на дървото са 364, а едно е от бога небоядисано.
 Като разшифроваме формулата, ни става ясно, че старият българин е взел един обикновен като всички божи ден, но го е "пребоядисал". Това е бил най-късият ден, денят на зимното слънцестоене, той не влизал в седмица или месец, носел името Ени-Алем. Останалите 364 дни се делят поравно на 4 - сезоните, на 91 - дните на всеки сезон, на 13 - седмиците във всеки сезон, на 52 - всичките годишни седмици.
Първият месец от всеки сезон бил от 31 денонощия, другите два - по 30. При това всеки сезон започвал с неделя и завършвал със събота; годината по същия начин започвала с неделя и завършвала със събота, следвал нулевият ден и отново неделя. Всяка четвърта година била високосна - от 366 денонощия. За високосни писателят приема годините Тигър, Кон и Куче.  
Не ни е известно какъв е бил календарът на древните славяни, но по всяка вероятност е бил използван Римският календар, по който Новата година е започвала с месец март - началото на земеделските работи. Много от древнославянските названия на месеците са се запазили и до днес в съвременните полски, украински и белоруски езици.
Преди датирането на годините са съществували хронологични цикли. Прабългарите си служели с 12-годишна летобройна система. Всеки отделен цикъл носел името на животно. Тази система била възприета при създаването на българската държава и е употребявана до началото на IХ век. След приемането на християнството чрез Византия българите усвоили и Юлианския календар (той се нарича още и стар стил), но продължили да водят летоброенето си по своята ера - от основаването на държавата. 

Каменна икона от с. Пещера, Пернишко

Защо ли българите не са приели Григорианския календар (той се нарича още и нов стил), въведен от папа Григорий ХIII в 1582 г.? За изчезналите дни ли да мислят, или за запазване на своята идентичност в онези далечни векове, когато не са имали държава? От историята знаем, че едва на 31 март 1916 г. управниците ни приемат Григорианския календар, и то под натиска на германците, с които сме били в съюз по време на Първата световна война - генералните щабове на България и Германия трябвало да съгласуват военните си планове по дни и часове. Дотогава българите пишели старата дата, а в скоби - новата; между действащия в страната стар стил и астрономическото време била натрупана разлика от 13 денонощия. Нямало как да не прескочим от 31 март направо на 14 април. Едва в 1968 г. Българската православна църква се решава да приеме Григорианския календар.
През вековете българите са въвели специална система за определяне на християнските празници, обреди и обичаи, свързани със стопанската дейност, с бита и нравите на народа. В т.нар. народен календар срещаме и езически празници, и обичаи. Той е основан на положението на съзвездията и ярките звезди на небосвода. Освен по църковните празници, по-грамотните българи са отчитали времето и с рабушни календари, по които най-често Новата година започвала на 1 септември.
Високообразовани българи са издавали т.нар. възрожденски календари под формата на таблици или книги, където в последователен ред са дадени всички дни в годината, заедно с различни астрономически сведения, християнските празници, исторически годишнини и дати. До Освобождението през 1878 г. са издадени 120 календара - 13 "вечни" и 107 редовни, от които 5 са били стенни. В стенния календар за 1875 г. на Христо Ботев са включени 35 светии, между които са Кирил и Методий и техните ученици, Ангел Кънчев, Васил Левски, Димитър и Константин Миладинови и др., а Хаджи Димитър и Стефан Караджа са обявени от безсмъртния поет и революционер за великомъченици. Срещу 30 ноември Ботев е записал: "Андрей, апостол первозванни, и св. Ангел войвода".
Между издателите специално заслужава да споменем Петко Рачов Славейков и неговите  хумористични календари, които са били изключително популярни през Възраждането - "Нова мода календар за година 1857", "Смешний календар за нова година (1861)" и мн. др.
"Вечните" календари съдържат и таблици за изчисляване и намиране на празници и годишнини на определени дати за следващи години. Първият от тях "Календар или месецослов вечний (1818 г.)" на Цв. Хаджигеоргов е отпечатан от двете страни на лист хартия, а "Месецослов или календар вечний (1840 г.)" на Христодул К. Сичан-Николов е оформен като книга и съдържа стихотворението му "Похвала на древните болгаре и на отечеството им".
В читалищната сграда на с. Михалци, Великотърновско, е запазен "вечният календар", замислен и осъществен от отец Матей Преображенски. От Възраждането по фасадите на къщи, чешми, черкви и манастири са останали художествени произведения, свързани с календара. Строителството им е датирано не само по Христа, но и с български датировки - с изображения на съответните календарни животни.
Народни и вечни календари са издавани и след Освобождението, и през миналия ХХ век, като отделни стенни листи и цели книги. Похвални са усилията на Славянското дружество в България, което от 1936 г. издава годишни календари-книги. Всяко от тези томчета се открива с православния календар на Българската патриаршия, във втория раздел са отбелязани кръгли годишнини на минали събития и на дейци от България и другите славянски страни, в третия - календар за всеки ден, седмица и месец от годината с имената на просветители и борци-герои.


Данъчни затвориха заведения в София заради дългове

автор:Дума

visibility 0

На "Градина" все пак ще се строи

автор:Дума

visibility 43

Лекар от Александровска болница обяви гладна стачка

автор:Дума

visibility 96

Путин и Ердоган пускат "Турски поток" заедно

автор:Дума

visibility 56

Безредици в Атина и Патра

автор:Дума

visibility 56

Нов удар срещу Китай

автор:Дума

visibility 216

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 411

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 866

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 356

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 391

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ