Няма болен - няма проблем

Онкоболните пак са без лекарства, но вече има лимит и на обезболяващите за тях. Сега вече (заради лимитите на министър Москов) болният българин не може и да умира с достойнство. Може да се гърчи в адски мъки и да си повтаря крилатата фраза на министъра реформатор, че "само с лимити може да бъде "изхранена" съществуващата мрежа от болници". Принципът на ГЕРБ и реформаторите е ясен: "има болен - има проблем, няма болен - няма проблем". Да не забравяме, че с болничните лимити може да бъде решен дори и проблемът с дефицита на НОИ - просто все по-малко и по-малко хора ще доживяват до пенсия... България има и лекари, и лекарства, и болнична база за адекватно лечение на раковоболни, те поне имаха достъп до това лечение. Вече и това им е отнето. И уж живеем в XXI век.
Ставаме свидетели на нещо до болка познато от предишния кабинет на ГЕРБ - решаване на проблема с липсата на пари, като се закриват административно лечебни заведения. По аналогия: "има болница - има проблем, няма болница - няма проблем". И още една фраза на министъра с висок рейтинг: "От бюджетите си се оплакват само болници, които, ако затворят, ще разбере само собственикът им". Така, така...
Ако не се броят хилядите пациенти, за които най-близкото населено място, където могат да получат помощ, е на повече от 100 км. Закривайки посредством лимитите лечебни заведения, нито МЗ, нито правителството предлагат каквато и да е алтернатива за хората. Никаква! А Москов най-безсрамно твърди, че всичко се правело, за да се подобри лечението на хората.   
Вместо поука от грешките на предишното управление на ГЕРБ, здравният министър сякаш напук копира едно към едно всички най-налудничави идеи на четиримата здравни министри от периода 2009-2012 г. Днес опитът им е обогатен - затварят се не само общински болници, но и диспансери, сливат се и администрациите на 9 големи софийски болници. Сякаш, като събереш на едно място 9 души с необслужвани кредити от по 1000 лева, общият необслужван кредит ще стане например 900, а не 9000 лв. Разбира се, подобни безумия и недомислици не би имало, ако само за миг министърът се обърне към недалечното минало и види какво стана със сливането на двете старозагорски болници. Дълговете не намаляха, а се удвоиха. Да не забравяме и ефекта от онзи злополучен Столичен болничен холдинг, който уж  копираше успешен германски опит, но завърши безславно в съдебните зали.
И още една крилата фраза на министъра от началото на април: "Ако нещо не е ясно, човекът, който не го разбира, просто е глупав". Кой както иска да го разбира това. Иначе само преди дни министър Москов поиска 6 месеца кредит на доверие за болнична реформа. А дали българинът, бил той и най-здравият, ще издържи?
Никой съвременен гражданин на цивилизована държава не може да живее нормално, дори и да здрав, ако знае, че няма никакъв шанс за лечение и е обречен в случай, че се разболее. Разбира, се, ако не плати от джоба си. Който може, разбира се. Платената задължителна здравна осигуровка не се брои за платена. И това ако не е пладнешки обир за сметка на здравето!