Някои преживяват кризата в лукс

Неведнъж съм отбелязвал, че сегашното управление не е в състояние да направи онези пари, с които не само да изпълни поетите пред избирателите ангажименти, но дори и да осигури що-годе нормално функциониране на държавата. Вече повече от година слушаме най-отговорни лица да се вайкат как техните предшественици са похарчили всичко и днес няма с какво да се посрещнат даже елементарни разходи. Сякаш парите не се създават всяка година, а са като злато в някоя от тракийските могили и ако иманярите първи се докопат до него, археолозите ще останат с празни ръце.
Оказа се обаче, че днешното управление не само не го бива да съзижда национално богатство, но и не може да разпределя дори малкото произведено според очакванията на своите избиратели. А по-точно - не иска. Сигурно звучи шокиращо, но за последните дванадесет месеца броят на българските милионери се е увеличил с 96. Само през тази зима, за някои - тежка, са се пръкнали 35 новомилионери, т.е. богатите са се роили три пъти по-бързо в сравнение с миналата, уж по-лека за мнозина, зима. А парите по сметките им са нараснали с 202 милиона лева. От април до юни тази година към семейството на милионерите се притурят нови 28 българи.
И това - на фона на тежката криза, под призивите да стегнем коланите и да я преживеем с дружни усилия. При курс към всеобщи икономии и драстично орязване на субсидиите за важни разпоредители с бюджетни средства. В момент, когато броят на депозитите намалява с 320 хиляди. Броят, а не общата сума, което подсказва, че бедните вадят последните си пари от банките, за да си плащат сметките.
Ето как някои са претворили в живота девиза: "Да преживеем кризата в лукс!" Благодарение, разбира се, и на държавата, която не иска да застави богатите да поемат по-голямата част от тежестите на кризата - в съответствие с притежаваното, а ги дундурка с плоския данък от 10 процента, който за тях е манна небесна, но за нискодоходните слоеве е все по-непосилен товар. Финансовият министър дори нарече идеята за премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивна скала малоумна. И подчерта - не необмислена или некомпетентна, а малоумна. Макар в страната, откъдето дойде да се упражнява върху главите ни, данъкът да стига до 42 на сто за най-високите доходи. И където, наред с тази фантастична за нашите представи ставка, 40 американски милиардери обявиха, че ще дарят половината от богатствата си за благотворителност.
Сравнението между САЩ и България показва не само жестокостта, но и наглостта и цинизма на капитализма в нашенския му вариант. Там президентът Обама изобличи алчността и безразсъдството като основна причина за кризата. Като него мислят две трети от американците. У нас премиерът има таланта да концентрира завистта и злобата и да я насочи към някой хирург или анестезиолог, комуто и през ум не минава, че е сред главните виновници за кризата. Но в това вярват две трети от българите.
Ясно е, че най-величаената напоследък харизма ще забави проглеждането на мнозина. Че голяма част от този мандат, ако не и целият, ще мине под знака на възмездието над незаконно и неморално забогателите и най-вече - над политически неудобните. Герберите нямат друг изход, ако искат да поддържат рейтинга си. А съдът, къде по силата на доказателства, къде под натиск, ще вкара някои в затвора. Така, с помощта и на пиар акции, тази 20-годишна страст българска ще бъде донякъде укротена. Тогава обаче като гейзер ще бликне искането за справедливост, по което толкова дясна формация като ГЕРБ едва ли ще се активизира, а може и тази идея да обяви за малоумна.
В този момент може и да дойде времето на БСП. Стига да си дадем сметка, че очакванията на избирателите за промяна ще бъдат много по-мащабни от онова, което повечето от нас си мислят. Което предполага не просто да възстановим доверието към себе си, а нещо доста по-сериозно. Ако разчитаме само на неуспехите на ГЕРБ, едва ли ще доближим дори незадоволителните 30 процента от 2005 г., ще спрем някъде на 15-20 на сто. И ще разчитаме отново на съуправление в толкова широк формат, че намеренията ни за бедните и средните слоеве с лекота да бъдат осуетявани. Или да бъдат препращани към края на мандата, когато негативизмът към нас вече ще е толкова голям, че каквото и добро да сторим, няма да го стопим.
Нужно е да възстановим доверието към себе си не как да е, а чрез връщане към лявата си същност. Каузата на справедливостта е в състояние да привлече много повече от процентите, които сега си мислим. Стига да успеем да убедим избирателя, че тя е гвоздеят на нашата политика. В противен случай нито ще бъде накърнен луксът на богатите, нито пък ще свърши кризата за бедните. А и на едните, и на другите ще им бъде все едно кой управлява.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info