Някога ще се разплати...

Държавата вече ще се разплаща с бизнеса в срок от 30 дни. Това стана ясно преди няколко дни с влизането в сила на евродиректива. България я "облече" в закон много по-рано и официално уведоми Брюксел, че ще спазваме новите правила.
Факт е, че публичният сектор е платецът, който се бави най-много с разплащанията. А всяко закъсняло плащане има преки последици за предприятията - намаляване на инвестициите, загуба на работни места, фалити. Разплащайки се, държавата ще позволи на бизнеса на свой ред да се издължи, тези пари ще се завъртят в икономиката, а това ще доведе до ръст на БВП. Бизнесът обаче остана скептичен и вчера отново постави този въпрос. Практиката досега е показала, че каквито и закони да се приемат, после никой не съблюдава спазването им, няма санкционирани и всичко остава в пожелателна форма. Затова при рекордно многото приети закони от ГЕРБ, и мерки за стимулиране на бизнеса, последният задлъжня рекордно и зае второ място в Европа по нередовни разплащания.
Новата мярка би трябвало да промени нещата, ако не оставяше вратички. С промените в закона, при забавяне над определените 30 дни, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва, както и на разноски за събиране на вземането си в размер на 80 лв. А това автоматично дава възможност за безконтролно отлагане на плащанията. А ако държавата в момента няма ресурс да се разплати, защото бюджетът е на червено? Както са отказвани средства за редица социални нужди. Ако се измисли някакъв финансов инструмент, резерв или буфер, който да поеме тези държавни плащания, в случай че бюджетът в момента не е в състояние - добре, но такъв няма. И ако при критично свития резерв политиците трябва да избират дали да платят услугите на фирма или пенсиите, разбира се, ще изберат второто. И какво правят фирмите? Получават 80 лв. и си начисляват лихви?