29 Март 2020неделя01:10 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Акцент

Нужна ли ни е културата?

Равнището на културност определя мисленето и поведението на властта и на населението

/ брой: 19

автор:Емил Янев

visibility 801

Опитвам се да конкретизирам ролята на културата в световен мащаб, а в съзнанието ми спонтанно започва да доминира "крилатата фраза", приписвана на Гьоринг: "Като чуя думата култура, се хващам за кобура"! Мнозинството от политиците по света сякаш се страхуват от тази дума и затова я игнорират в своите публични изявления. Така беше и в България през 2019 г. - при изборната кампания за кметове и съветници, в която думата култура отсъстваше! Така е и в проекта на френския президент Емануел Макрон за реформиране на ЕС, в който предлага присъединителният процес да се осъществява постепенно - на седем стъпки. Докато първите шест са с конкретна проблематика, седмата е озаглавена "разни" и по всяка вероятност тя ще обхваща дейностите, непосочени в първите шест стъпки, сред които вероятно и културата. А тя не може да се третира като част от общото и като допълнителна "надстройка", защото културата е комплексно обществено явление, обобщаващо човешката същност, заложена у всеки индивид!

И в обществото, в което господстват частнособственически и пазарни отношения, просперитетът на националната култура остава важно държавно задължение. За целта тя се нуждае не от кампанийни мероприятия, а от всекидневни родителски грижи. Културата задължително трябва да бъде един от постоянните приоритети на всяка държава, защото е "оръжие със специфично предназначение", пораженията върху нея имат дълготраен инкубационен период. Грижата за културата трябва да е на цялото общество, защото при глобализацията тя ще е главният фактор за запазване на националната идентичност и на етническото многообразие. Неслучайно известният български актьор Апостол Карамитев утвърждава, че "човекът се ражда два пъти - веднъж физически и веднъж духовно". Високото културно равнище на личността й дава персонално самочувствие, възможности и сили да надрасне съществуващите стандарти. Известно е, че когато човек има системна физическа и културна активност, това му позволява успешно да реализира в общественото пространство своята креативност. Главният принос на креативните личности е в осъществяваната от тях целенасочена възпитателна дейност, благодарение на която в XXI век културата постепенно приема 

функцията на нова религия

обединяваща народите!

Независимо от впечатляващия скок в технологичната сфера решаващото средство за развитие на обществото остава човешкият фактор! Надеждата, че изобилието на информация ще помогне на хората да живеят по-добре, е имагинерно! Едва когато мнозинството от населението осъзнае и започне да оценява своя духовен елит като безценно национално богатство, това ще гарантира постоянния обществен просперитет. За съжаление, освен икономическото неравенство, в съвременното общество съществува още нарастваща дистанция между голяма част от населението и интелектуалния елит. А културата е един от ефикасните обществени инструменти, който може да помогне за преодоляване на тази ситуация. Но "в България за културата не се мисли - тя е ниско в йерархията на политическите схващания"! (Манол Пейков - издател).

Културната дейност не бива да се оценява само с икономически показатели, т.е. едностранно! Всички сме свидетели, че тя среща "упоритата съпротива" от "хората с бели якички", т.е. от публичната администрация, която със своята пасивност - често съчетана с некомпетентност, създава благоприятната обществена атмосфера за разширяване на противообществените прояви! 

"Престъпността на "белите якички"

нанася много по-големи щети, защото се прикрива зад "законен бизнес". (Александър Колев - журналист).

Дори авторитетното международно списание "Икономист" констатира, че "културата и обществената атмосфера в различните държави оказват доста по-голямо влияние върху подрастващите поколения". Акцентирането главно върху различни шоупрограми не съдейства за създаването на верни естетически критерии в обществото. За да се избегнат налаганите от тях откровени духовни измами, необходимо е създаването на държавна регламентация за точен баланс между високите и развлекателните, изящните и приложните форми за изява в изкуствата, т.е. между културата и субкултурата. В този баланс е заложено разковничето на успеха!

Опростачването в България се развива стремително и навсякъде заменя "културното", т.е. оригиналното с популярното, подражателното. Работата в духовната сфера е нещо много деликатно, изискващо независимост - като мислене и дух, висок морал и безкраен стремеж за създаването на творчески уникати! Тя не е по силите и възможностите на повечето хора, защото задължителна предпоставка е наличието на природно дарование, съчетано с положен системен и целенасочен многогодишен труд! В религиозната литература често се пише за "Божествения Дух", който въздейства на избрани от него индивиди системно да извършват впечатляващи действия, свързани с духовността. Транспонирано в сферата на изкуствата, Божественият Дух е синоним на вдъхновението, неизбежно съпровождащо творческия акт. То е важно допълнение към природното дарование и трудолюбието на творческите личности, обуславящо уникалността на създавания от тях художествен продукт!

Според проучване, публикувано в "Английски медицински вестник", хората, занимаващи се с изкуство, както и тези, които често общуват с изкуство, увеличават шансовете си да живеят по-дълго. 

В 1996 г. България бе посетена от 7-членна експертна комисия от Съвета на Европа и Европейския парламент със задача тя да се запознае с проблемите на нашата култура. Резултатите бяха публично огласени през следващата година, в т.нар. Доклад на Чарлз Ландри. В него недвусмислено е казано, че:

- "България има култура, която може да предложи на света";

- "Българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен";

- "Българската културна политика не разполага с концепция за развитие на културния живот." Затова се препоръчва "Министерството на културата - заедно с гражданските организации - да организира  национален дебат по проблемите на културата".

10 години по-късно България стана член на ЕС. Сега - 22 години след публикацията на експертния доклад, фактите показват, че от направените поредица констатации и препоръки, 

нищо не е реализирано!

Според проф. д-р Александър Чирков: "Основната причина за неуспехите на България е в слабата мисловна култура на нейните ръководители!..." По същество казусът е надполитически - той е общонационален и засяга бъдещето на българската нация.

Обективността изисква да се посочи, че вина за това отношение към културата имат и създателите на ЕС, които в чл. 151 от Договора за създаването на европейската общност от 1957 г. са регламентирали, че "културната политика не е част от общностното право, а е изцяло в компетенциите на всяка страна членка на ЕС". Т.е. културата не е обща грижа - нас ни интересуват само геополитическите и икономическите показатели на съюза! А нима обезпечаването на националната сигурност във всяка от тях или върховенството на закона и разпределението на властите не са в компетенциите на всяка страна членка на ЕС? В практическата дейност на ЕС през следващия полувековен период тази "концепция" получи пълно разгръщане, а аргументът, че по този начин се "запазва" националната специфика на отделните европейски държави, не получи потвърждение, защото "само с хляб не се живее"! Това налага културата да бъде призната не само за национален, а и за 

общоевропейски приоритет

при решаване на нейните проблеми да не се прилага популярният "двоен аршин"!

Особено важно е да се намери точното дефиниране на съотношението "култура - субкултура". Тъй като те са неотделими компоненти. Трябва да се проумее, че същността за решаването на проблема е заложена в намиране на точното съотношение между тях. Субкултурата и развлекателно-хедонистичното начало в културните изяви не са синоними! Субкултурата е псевдоартистична проява, която преследва главно комерсиални интереси, съобразявайки се предимно с първично-биологичните човешки инстинкти.

Към това трябва да се добави, че икономическата зависимост на творците от държавата е главната причина за "болестите" на българската интелигенция. Ярките творци отдавна са пенсионери, а на младите им е все едно какво става в държавата ни" (в. "Минаха години"). Те търсят, намират и получават подходящи условия за реализацията на дарованията си в чужбина! 

За развитието на културата изключително важна е ролята на българските медии. "В телевизионните програми почти няма нищо за умни, чувствителни и търсещи хора" (Веселина Седларска - журналист). Търсейки сензацията, те са готови да загърбят всичко стойностно, което не е сензация. "Медиите са основният рупор, който усилва простотията, но политическата инвазия е много по-силна и далеч по-опустошителна от медийната" (Петьо Цеков - журналист). Отново констатацията е, че балансът изцяло е нарушен! Не бива да се забравя, че "личността става личност, когато достигне такова равнище на духовно развитие, при което се проявяват духовни потребности, мотивиращи поведението й" (Йорданка Донева - психолог).

Затова съм убеден, че както има Висш съдебен съвет, Съвет за национална сигурност и пр., така трябва да има Висш обществен съвет по проблемите на културата - съставен само от доказани специалисти, а не от партийни функционери и овластени лица! Трябва ни нова "Венецианска комисия" по проблемите на културата!

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ