Ножицата се разтваря
/ брой: 159
Евгени ГАВРИЛОВ
Годишният темп на инфлация в България се ускори през юли за 17-и пореден месец, достигайки 17,3% спрямо 16,9% през предходния месец, показват данните на НСИ. Това е най-високата инфлация от май 1998 г., когато тя беше на ниво от 18% (стр. 5).
По данни на статистиката от началото на седмицата, през второто тримесечие приходите на човек от едно домакинство у нас са нараснали с 16,5%, като в същото време разходите са се увеличили със 17,8%. Българинът дава най-много пари за храна - 31,2 на сто от доходите си. Следват разходите за жилище - 17,3%, данъци и социални осигуровки - 12,8%, транспорт и комуникации - 12,3%.
Въпреки цялата им условност, във всички класации, които ни заливат напоследък, има и доза истина. Не прави изключение и световната класация за ръст на цените (Worldwide Cost of Living) на Economist Intelligence Unit. В нея София е втора по поскъпване на живота през последните 12 месеца. Проучването сравнява над 400 цени на 160 продукта и услуги. Сред тях са хранителни стоки, дрехи, домакински консумативи, наеми, транспорт, комунални услуги. Столицата ни се изкачва с 29 позиции нагоре до 90-о място. Според проучването в София цените на хранителните стоки започват да се доближават до западноевропейските градове.
Нищо не се казва обаче за доходите у нас. При тях за подобно доближаване изобщо не може да става дума. Напротив - те и в момента се различават средно 4-5 пъти.
А за ножицата между цени и доходи има понятие - бедност. През последната година всеки я усеща по джоба си, защото и инфлацията в момента, както се вижда, бие четвъртвековни рекорди.
Страната ни оглавява и негативната класация на Евростат (данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC)) за процент от населението, което се намира в "риск от бедност или социално изключване". В тази графа са попадали 23,8% от българските граждани или над 1,5 милиона души. За сравнение - средно в ЕС тук попадат около 17% от хората.
У нас рискът от бедност е свързан и с друг феномен - хем работиш, хем трудно свързваш двата края. Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на статистическата служба на ЕС. Нещо повече - нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността. По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал 8 процента от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава в България не се е променило нищо съществено - делът на работещите бедни дори е нараснал до 12 процента.
Освен това разликата в доходите на най-бедните и най-богатите у нас е пет пъти, при разлика два пъти в другите страни от ЕС. И ножицата явно продължава да се разтваря.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.