Новият стар газопровод
Колко пъти София и Белград ще подписват едно и също споразумение?
/ брой: 294
Една от ударните вести в нашите и сръбските медии през миналата седмица беше подписването на споразумение за изграждане на газопровод с дължина 180 километра между нашата държава и Сърбия на церемония в Брюксел. Новата интерконекторна връзка се очаква да бъде с обем от до 1,8 милиарда кубически метра годишно в двете посоки и изграждането й трябва да започне през 2015 г. Строителството ще струва между 100 и 120 млн. евро, които най-вероятно ще бъдат отпуснати от фондовете на Европейската програма за регионално развитие. Меморандумът за разбирателство по проекта бе подписан от българския премиер Бойко Борисов и неговия сръбски колега Ивица Дачич. На церемонията присъства и европейският комисар по енергетика Гюнтер Йотингер.
Новата връзка има стратегическо значение за сигурността на газовите доставки за двете страни, които бяха най-засегнати от "газовата война" между Русия и Украйна преди три години. И докато тогава Сърбия получаваше газ от унгарските резерви, а с тях снабдяваше и Босна и Херцеговина по време но кризата, то България едва успя да превъзмогне със собствени сили и средства липсата на "синьо гориво", главно със собствени резерви.
Дотук, както се казва, добро начало. Ама ако се върнем повече от две години назад - на 5 март 2010 г., ще видим, че тогавашните министри на икономиката и енергетиката на България Трайчо Трайков и на енергетиката и рудодобива на Сърбия Петър Шкундрич са подписали също в Брюксел Договор за свързването на газопреносните системи на Сърбия и България. Буквално: "Проектът ще се осъществи под егидата на Европейската комисия и ще преминава по трасе Ниш-Димитровград-Дупница с приблизителна дължина 180 км. Приблизителната стойност на проекта ще е между 100 и 120 млн. евро". При подписването сръбският министър е изтъкнал, че Сърбия повече от сигурно от своя страна и преди крайния срок ще завърши работите по своя дял от интерконекторната връзка, само да бъдат осигурени средствата за работите с помощта на ЕС. От своя страна тогавашният ни икономически министър Трайчо Трайков е дал оценката, че България ще се превърне в регионален център за дистрибуция на газ, имайки предвид, че през страната ни преминават големи газови и нефтени трасета.
И сега е времето да се постави въпросът - дали става въпрос за един и същи газопровод? Дали подписите на двама министри (днес вече и двамата бивши) не са достатъчни за започването на реални дейности по строителството на въпросния газопровод? Не изглежда ли малко смешно премиерите на Сърбия и България да преподписват под благия поглед на Брюксел вече подписано споразумение?
Едва ли! Ще почакаме година-две. От газопровода ще остане само подписването и преподписването, а нищо чудно през 2015 г., когато се очаква тръбата да заработи, току виж нашият президент Росен Плевнелиев и сръбският му колега Томислав Николич да вземат да препреподпишат за газопровода - да е още по-сигурно изграждането му...
От едно десетилетие със сърбите си подписваме договори - ха за газопроводи, ха за нови ГКПП-та (Банкя - Петачинци, Салаш - Ново корито), ха да подпишем нова културна спогодба и така до безкрай... От всички подписани до момента споразумения е реализирано едно голямо, ама голямо нищо. Но най-важното е, че двустранните отношения се движат във възходяща линия...