02 Юли 2020четвъртък15:13 ч.

Новият Изборен кодекс - между "Осанна" и "Разпни го"

Първият тест за правилата ще е вотът за депутатите в Европейския парламент

/ брой: 45

автор:Юлия Кулинска

visibility 1712

След осем месеца за изработване и осем дни за приемане новият Изборен кодекс беше гласуван окончателно през изминалата седмица от парламента. С него се регламентират правилата и принципите за провеждане на изборите за европейски и народни представители, за местна власт, както и за президент и за Велико Народно събрание. Дали Изборният кодекс, който се люшка между "Осанна" и "Разпни го" и бе писан в сътрудничество с гражданското общество, ще успее да отговори на очакванията за честни и прозрачни избори, ще покаже първо вотът за българските представители в Европарламента, който ще се проведе през май. Новите изборни правила преминаха през скандали, разправии, обиди и лични нападки, които депутатите си отправяха в пленарната зала по време на дебатите. Кодексът бе наричан "обективен, съвременен и модерен" от мнозинството в НС, но и "комикс, силиконов и   тюрлю гювеч, разместено е отпред, сложено е отзад, клъцни - срежи, малко ботокс" от ГЕРБ.
Сред

по-важните поправки в новите изборни правила

са парламентът да избира ръководството на ЦИК, а президентът да назначава с указ членовете на комисията. Тя ще се състои от 19 души, а не, както досега, от 21. Съотношението на партиите в Народното събрание се запазва и в ЦИК, като председателят, двамата зам.-председатели и секретарят не могат да бъдат избрани от една и съща формация.
Очаква се начело на Централната избирателна комисия да застане бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева, която беше шеф на  Обществения съвет към Временната комисия за подготовка на Изборния кодекс.
Въпреки препоръките на Венецианската комисия за повишаване на точността на избирателните списъци и подобряване на процедурите за коригирането им, разпоредбите в новия Изборен кодекс, които включват изготвянето на регистър на избирателите с възможност за активна регистрация, отпаднаха. Това трябваше да бъде мярка срещу т. нар. мъртви души, но предложението получи критики от Брюксел. Първоначалната идея бе резултатите от предстоящите през май европейски избори да се използват като основна база за следващи вотове като естествено остане възможността всеки желаещ да упражни правото си, да застане пред урните и да заяви своето желание. Пак заради препоръки на европейските експерти,

няма да гласуваме машинно.

То ще се проведе експериментално само в 500 секции по време на евровота, но резултатът от него няма да се зачита.
В новия Изборен кодекс е записано още, че право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. Депутатите решиха още всеки гражданин на държава, член на ЕС, който не е български гражданин, може да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място и не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин.
По време на дебатите в пленарната зала

 мажоритарният избор беше отхвърлен

Предложението беше на ДПС и получи подкрепата на мнозинството депутати. Те решиха, когато избирателят не посочи определен кандидат в бюлетината, гласът му да се зачита като вот за първия в листата. Малко по-късно депутатите все пак дадоха възможност за пренареждане на второто и следващите места в листата, ако някой от кандидатите е получил повече от 7% от гласовете за листата. С гласуването един от най-големите спорове между БСП и ДПС на практика беше спечелен от движението. Идеята на преференцията е всеки избирател да може да посочва свой предпочитан кандидат, който, ако събере определен брой гласове, да измести водача на листата. Споровете между БСП и ГЕРБ досега бяха за прага, над който може да има пренареждане на кандидатите, докато ДПС винаги са били против преференциалното гласуване.
Въпреки публичното говорене на политиците за засилване на мажоритарния елемент на изборите в синхрон с обществените нагласи, в крайна сметка стана ясно, че партиите май се страхуват от него, защото подсилвал вътрешнопартийните борби.  По време на гласуването от ГЕРБ услужливо се "разсеяха" и "забравиха" да влязат в залата и да отчетат гласовете си. В крайна сметка бе прието за парламентарните и общинските избори преференцията да е 7%, а за европейските прагът бе намален от 6% на 5%.
В новия кодекс беше

запазен принципът на уседналост,

който е 3 месеца за евровота и 6 - за местния вот. ДПС се закани да сезира Конституционния съд и призова останалите партии, които твърдят, че уседналостта не противоречи на основния закон, да им дадат нужните 12 гласа за атакуване на конституционните магистрати. Досега обаче нито една от парламентарно представените формации не е отговорила положително на призива им. От избирателните списъци ще се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес през последните 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите извън България.
Определени бяха и правилата за вписване и дописване в списъците на български граждани, които живеят в друга държава - членка на ЕС. Решено беше подписката за регистриране на независим кандидат за член на ЕП от България да е подкрепена най-малко от 2500 избиратели.
С новите изборни правила бяха облекчени условията за участие на независими кандидати за депутати, президент, евроизбори, кмет, общински съветник, чрез намаляване на броя на подписите за регистрация и на депозитите.
Сред една от най-важните промени в новия Изборен кодекс са

държавата да отделя по 40 000 лева за платени медийни изяви

на партиите, които излъчват кандидати за парламентарни, президентски и европейски избори и не получават партийна субсидия. По този начин ще се гарантира равнопоставено медийно отразяване на изборните мераклии. За да се възползват от средствата при парламентарен вот, партиите трябва да регистрират кандидати във всички изборни райони. Инициативните комитети също ще получават по 40 хил. лв. за президентски избори, а за европейски и парламентарни - по 5 хил. лв.
Разгорещен спор предизвика идеята дали да се разреши кампанията да се води с преводач на език, различен от българския. От ДПС предупредиха, че ако това не бъде гласувано, ще сезират Европейския съд за правата на човек в Страсбург. Предложението обаче не беше прието и в новия Изборен кодекс остана текстът

предизборната агитация да се води само на български език.

Депутатите запазиха интегралната бюлетина за всички видове избори, в която избирателите ще вече гласуват с два знака - "Х" и "V", като по този начин върнаха старото положение, което ГЕРБ отмениха.
 Новите изборни правила вече са факт. На ход е президентът. Управляващите очакват Росен Плевнелиев да наложи вето на част от текстовите.  Според Конституцията държавният глава има 15 дни да реши дали да обнародва или да върне за ново обсъждане Изборния кодекс. По закона за държавния печат и националното знаме обаче в 8-дневен срок от получаването на изборните правила, президентът трябва да изпрати на министъра на правосъдието указа за обнародването им. Според юристите до 8 дни Плевнелиев трябва да реши дали да върне за ново обсъждане в парламента на текстовете от Изборния кодекс.
От БСП и ДПС заявиха, че са готови да изпратят на президента още днес новия закон и така в рамките на следващата седмица той трябва да реши какви действия да предприеме. След решението на държавния глава НС има 15-дневен срок да отхвърли или приеме евентуалното вето. За неговото преодоляване са нужни 121 гласа, за които управляващите разчитат на "Атака" и на независимите депутатите.
След повторното приемане на текстовете президентът трябва да ги обнародва в 7-дневен срок. От БСП се надяват това да стане до 10 март, когато пък е последният срок на държавния глава да насрочи европейските избори според стария и вече отменен Изборен кодекс.

Първа копка на "Белене" - най-рано след 2,5 г.

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 124

Неочаквано токът поскъпна с 3 на сто

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 124

Спестени харчове увеличиха бюджетния излишък

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 124

"Фолксваген" се отказва от нов завод в Турция

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 124

САЩ изтеглят 9500 военни от Германия

автор:Дума

visibility 1558

Руснаците одобриха промените в конституцията

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 124

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 578

/ брой: 124

Здравеопазване, което не лекува, а ограбва

автор:Иван Аладжов

visibility 293

/ брой: 124

Кой и защо плаче за "жертвите на комунизма"?

автор:Нако Минчев

visibility 450

/ брой: 124

Датата

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ