Новите пътища на бежанците

    Откакто преди няколко дни Унгария напълно затвори границата си със Сърбия, а и след сблъсъците между унгарската гранична полиция и бежанците, последните бяха принудени да тръгнат по по-дълъг маршрут към заветната им цел - "Обетованата земя" Германия. Новото трасе е през равнините на Срем (западната част на Автономна област Войводина в Сърбия) към хърватската област Източна Славония. Доскоро мирните и тихи поля в близост до малкото хърватско селце Товарник сега са изпълнени с маси хора, които безразборно преминават хърватската граница от посока Сърбия и продължават движението си на Запад. В Товарник вече има около 5500 души и от Сърбия продължават да пристигат още и още. През нощта срещу четвъртък влак с около 800 бежанци отпътува към Загреб и най-вероятно за няколко дни хората от него ще бъдат разположени в приемен пункт "Ежево" в околностите на хърватската столица.
Към момента като че ли хърватската полиция се справя със ситуацията на място - гранични патрулни автомобили буквално събират преминалите "зелена" граница бежанци и ги отвеждат в приемен пункт в Товарник, където ги регистрират и мигрантите получават храна, вода и евентуално първа помощ от доброволци на хърватския "Червен кръст". Има оборудван и специален медицински пункт и няколко контейнера, където могат да бъдат разпределени до стотина души. Но никой от мигрантите не иска да остава нито в Товарник, нито въобще където и да е в Хърватска.
    Министърът на вътрешните работи на Хърватска Ранко Остоич заяви, че към момента полицията се справя със задачите си и контролира ситуацията, но ако бежанците започнат да стават все по-многобройни, ще се наложи да бъдат взети и допълнителни мерки. А мигрантите продължават да пристигат и се придвижват масово и на групи от северната част на Сърбия към Хърватска и преминават границата в районите на Товарник, Шид, Бездан и Илок. Хърватските капацитети за приемане на бежанци към момента са около 1600 души на денонощие, но според министъра на външните работи на страната Веста Пусич капацитетът може да бъде увеличен по необходимост, като се използват наличните ресурси както по време на големите наводнения в Славония през миналата 2014 година.
    Какви са двете възможности на мигрантите, след като влязат в Хърватска?
    Първата и най-реалната е да продължат отново пътя си към Унгария, тъй като хърватско-унгарската граница не е затворена и поради равнинния й характер е доста лесна за преминаване. За извозване на бежанци към сръбско-унгарската граница съобщават и много от сръбските медии. Другото направление за движение на мигрантите е през Хърватска към Словения - друга страна членка на ЕС и Шенген. Пример в това отношение е влакът с имигрантите, стигнал до гара Дуго село - на двадесетина километра от Загреб и на още около 70 от словенската граница. И в двата случая през Австрия мигрантите отново ще се опитат да стигнат до заветната си цел - Федералната Република, макар че по този начин пътят им ще се удължи поне с около 500 километра. И Словения, и Унгария са страни от Шенген и по този начин след влизането им в зоната пътят за свободното придвижване на бежанците към Западна Европа ще бъде открит, въпреки въвеждането на частичен граничен контрол от страна на австрийските и германските власти.
От друга страна, на фона на притеснителните съобщения за мигранти, които се давят в Егейско море, появяват се все повече знаци, че голяма част от искащите да влязат в ЕС избират по-сигурния сухопътен маршрут между Гърция и Турция. Група в социалната мрежа фейсбук, озаглавена "Край на пресичането" ("Crossing no More"), има хиляди членове - най-вече бежанци от Сирия и Ирак, които споделят желанието си да стигнат до Европа, но без да се качват на "лодките на смъртта". Турски медии съобщават, че хората се насочват към турския град Одрин, който се намира в близост до границата, след като преди това е имало "съобщение в социалните мрежи, че Гърция приема сирийски бежанци". Съобщенията за промяна в маршрута идват само дни след като плавателен съд на трафиканти се преобърна край бреговете на малкия остров Фармакониси в източно Егейско море, което доведе до смъртта на 34 души, в това число 15 деца. Общо 99 души са оцелели при инцидента, като се предполага, че седмина от тях са трафиканти.
Видно е, че бежанската криза в Европа продължава да ескалира и най-вероятно още хиляди хора ще се опитат да достигнат Стария континент преди започването на зимата, когато пътуването им ще бъде доста затруднено от лошите атмосферни условия.
Към момента лидерите в ЕС не могат да намерят трайно решение на проблема, а разпределението на бежанците на квотен принцип като че ли напълно пропадна след острата съпротива на Унгария и Словакия срещу приемането на нелегалните имигранти. България обаче покорно склони глава пред Брюксел (за кой ли пореден път) и вицепремиерът Бъчварова заяви, че ние ще приемем полагащите ни се по т.нар. квотен принцип бежанци.