01 Ноември 2024петък01:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Поезия

Антология

Нови стихотворения от Тодор ЗГУРОВ

/ брой: 120

автор:Дума

visibility 5227

Скъпи читателю!
В днешния брой на "Пегас" е представена антология от стихотворения на Тодор Згуров, в които се усеща дъхът на Родопите и силата на живителната връзка с родовите корени. Приятно четене.

ТОДОР ЗГУРОВ е завършил Техникум по механотехника в Хасково, както и СУ "Св. Климент Охридски" - философия и история. Доктор по философия от БАН. Работил е като редактор и зав. сектор във вестник "Родопски устрем" - Смолян, бил е и главен редактор  на списание "Ключ. Полезни знания". Съосновател и пръв председател на УС на Центъра за устойчиво развитие на планината - Смолян. Понастоящем е директор на Регионалната библиотека "Николай Вранчев" - Смолян. Член е и на редколегията на списание "Родопи". Има издадени монографии и студии в областта на философията и историята, както и книги с публицистика. Публикувал е поезия, включително и епиграми, както в сайтове и периодични издания, така и в специализирани - списание "Везни", списание "Проглед" и др. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.


КОРАБЧЕТО БЯЛО

Там долу, на реката,
на корабче едно,
две деца щастливо
издигали платно.

И корабчето бяло
поело по света -  
та даже се не спряло
за малко на брега.

То даже не видяло,
как тези две сърца
го чакали с надежда
за сбъдната мечта.

А времето грижливо
събирало мечти в ята,
а те литвали нетърпеливо
- не свивайки гнезда.

И ето, в огледалата
на вечната река,
старец и старица -
непознали своите лица.

Най-сетне от реката,
от синята мъгла,
корабче ги доближило,
ала със спуснати платна...  


ПЕСНИЧКА ЗА ТРИТЕ СЕСТРИ...

Вяра, Надежда, Любов -
реят се те във всемира,
ала при първия зов
всяка от тях ни намира.

Вяра е първата тя -
без нея душата погива,
а и злобата на деня
в нас доброто убива.

Когато очите с тъга  
замрежи ги тъмнината,
тогава Надежда добра
долита със светлината.

Ето я и Любовта -
на сърцето е верен обител
и от отровата на завистта
негов е първи спасител.

Вяра, Надежда, Любов -
винаги нека Ви има
и при тревожния зов
всяка дано ни намира...    


ДОКАТО НИ БОЛИ...

На всеки в календара
стои пореден срок -
но защо да правим драма
и да изпадаме във шок?

Щом още в сърцата
запалват се искри
и от любовни страсти
все още ни боли.

Но още в календара
последен срок стои -
дали начало ново
за уморените души...


БАЩИНА ПОВЕЛЯ

Не се забравя онзи ден,
когато в болницата сива
изрече лекарят смутен:
"Баща ви си отива..."

Но как да вярвам на това
и как да си призная,
че битката със болестта
белязана е с края?

И пак се втурвам по града,
лекарство ново диря,
намирам го до вечерта,
в надеждата го крия.

Но с глас от силни дни,
баща ми ме посреща:
"Спри, не можеш ти
на съдба да си насреща!"

Кога е моят час - не знам,
но моля Бог за сетна сила,
таз бащина повеля да предам
и тихо в мир да си отида...


ЛУДО БИЛЕ

Лудо биле в младостта си
кой не е усещал?
И във нощи упоени
за старост се ли сещал!

Ех, ти обич - лудо биле,
птица устремена,
и от бурята житейска
още неранена.

Де изчезна лудо биле
във години сетни -  
днес на птицата крилете
вече са несретни.

Но сърце се не предава,
спомен огън пали -
сякаш птицата дошла е
по пътеки стари...

Там до изворчето чисто,
биле лудо се оглежда -
но ръцете непознало
мигом в треви се свежда.

На ръцете мъжка сила
време ядно е изяло,  
но сърцето се не спира,
за биле лудо закопняло.

Нощ във ден ще се обръща
и така до края -
но дано в небесна къща
лудо биле ни омае...



ЛОШИТЕ ДУМИ

Лошите думи
        под камък не спят                    
- в душата намират те
            своя обител,
и в гняв връхлетял ни
        се втурват навън
- пронизват най-близки,
        а и своя пазител.

И какво, че се молят
        за прошка очи,
а вината разбрана е тя
            и простена,        
щом отново коварно
        прибираш ги ти
там, в душата -      
    довчера от тях омерзена...


НЕБЕСНА ПЪТЕКА ...

На километри от града,
в прегръдката на планината,
блещука къщичка една -
светулка съща в тъмнината.

А в нея старец не унива
и под очите на звездите
на времето кълбото свито
в молитва, а и в труд, развива.

Но ето идва полунощ -
небето сякаш се отваря
и той, понесен в огнен кош,
неземни граници разтваря.

Утро е - сипва се зората
и първо горе в планината,
но сварва майстора-чешмар*
от часове приведен над водата.

А тя - водата, му говори
и на ръце му сила влива
и скоро там чешма красива
жадни устни и души намира.

Така и в студ и в топъл дъжд -
макар и с крачка по-скъсена,
върви изправен възрастният мъж
в пътека, от съдбата, осветена...


  • * В Родопите живеят - вече на преклонна възраст - прочути майстори-чешмари. Те са "хванали" стотици извори, които са превърнали в живоструйни чешми, изградени в повечето случаи със собствени средства. Повечето от тях познават силата на молитвата. Един от тях е осемдесетгодишният проницател Земфир Манчев - Бай Манчо, който живее в местността Белия камък, над Смолян.

  • ДОВЧЕРА

  • Довчера бяхме две деца - усмихнати, нетърпеливи,
    и бяха в ритъм две сърца
    в игрите тъй щастливи.

    Години литнаха с ятата,
    но къде ли отлетяха, -
    щом в поривите на летата
    дълги зимите влетяха!?

    Днес на каменния кей
    бриз топъл не ни среща -
    там злият вятър суховей
    старостта - неканена, довежда.

    Но какво, че нашите тела,
    приведени са и са уморени,
    щом млади още са сърцата
    и душите ни са неранени.  


    ПОВИК

    Лист - самотен в есента,
    към земята е политнал,
    ала той и в гибелта
    нова пролет е повикнал.

    Ще стихнат зимни ветрове,
    силно слънце ще изгрее,
    и над разтопени снегове
    лист в кокиче ще живее.


    С УСМИВКА НА ДЕТЕ...

    Човек с усмивка
                на дете,
    по път трънлив
                вървеше,
    ала и хляб, и сол,
                и топлина,
    със странника
                делеше.

    На хулите
            бе глух,
    и думите пестеше:
            с техния
    отровен дух
            сърца невинни
    не гореше.

    Вървеше той -
    и в пек, и в дъжд,
    сред завист, лицемерие:
    ала в пазвата
            не нож,
    а цвете той,
            държеше.

    Ала къде, къде
            сега е той:
    в мрака ли
            стопи се,
    или уморен,
    но несломен
    в душите наши
            затаи се?

    И там, той чака
            тръбен зов
    на път отново
            да поеме
    и в намръщения ден
        сърца с любов
            да сгрее:
    нали, нали,
                човек
    с усмивка на дете,
    във всекиго от нас
                живее!


    МОМЧЕТО И ПОЛЕТО

                На момчетата, които не се завърнаха от фронта...

    Белият, белият сняг
    нежно завил е полето
    - то помни последния бяг
    на него, на него - момчето.

    Как устремено било
    нагоре - към вражеска кота,                                        
    как картечът срещнал го зло                                      
    и зачислил го във вечната рота.

    Днес на котата - там на върха,
    паметник стига небето,
    но какво, какво от това,
    щом момчето не вижда полето...

    И какво и какво от това,
    че днес снегът гали сърцето,
    щом съдбата с война,
    а не с момиче срещна момчето.

    И какво, че от пек и от дъжд
    и гранитът на пясък ще стане,
    щом момчето не станало мъж
    там - в земята, ще си остане ...

    И само белият сняг
    с покров ще замята момчето
    и ще се моли последния бяг,
    на момчета, да не вижда полето...   


    ДО БЯЛАТА БРЕЗА

    Било е време на война
    и в утро мразовито,
    посели двама вречени бреза
    с надежда той да се завърне...

    Но войната зла съдба -
    за него, за войника е донесла
    - наместо влюбена жена
    куршум злокобно го посрещнал.

    А там до бялата бреза
    с коса от вятър разпиляна,
    зарила пръстен тя в пръстта,
    косата в черен възел запленила.

    Години литнали като ята,
    но не на юг те отлетели,
    а старицата посрещала сама
    изгревите - все по-студени.

    Но ето в залезния ден
    до бялата бреза се свела
    и там над пръстена неблагословен,
    душата й - небесен път поела...


    ДОБРОТО И ЗЛОТО

    Те брат са, а и са сестра,
    но все близнаци същи
    и на една монета са
    две страни присъщи.

    Когато завистта
    погледа премрежи -
    то злото е дошло  
    и хвърлило е мрежи.

    Но стават чудеса
    очите просветляват -
    за обич без лъжа
    с доброто се надяват.

    И пак е нощ във зло,
    но идва ден с доброто,
    така и до безкрай
    върти се колелото...


    КОСИТБИ...

    Юни е.
    Дядо ми коси.
    Тревата дъхава е,
    и тъй зелена.
    В очите
    радостта блести -
    редом е отмяна.
    А то - внуче,
    не седи:
    за вода със стомна,
    тича -
    и пият, смеят се
    в захлас -
    и съдба е споделена...

    Години се стопиха
    в миг -
    сън в съня,
    ли бяха!?
    Животът в шепа
    се събра:
    мечти и внуци
    отлетяха...

    И ето -
    в юнска мараня,
    кося трева зелена:
    ала Океан
    с внуче ме дели,
    и стомна вече
    е строшена...

    А там,
    от небесна вис,
    дядо ми се смее
    и чувам топлия му глас:
    "Стомна, цяла, е до мене.
    И чака те,
    в някой час,
    двамина пак
    вода да пием...

    Дали за мен,
    житейски кръговрат,
    отново ще
    отмери юни!?
    Знам само,
    че в юнски ден,
    все някой ще коси тревата.
    А тя - тревата и без мен,
    пак дъхава ще е
    и тъй зелена...


    Редактор Боян Бойчев

7200 лекари в Словакия подадоха оставки

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 208

Шефът на ВАС се гласи да остане на поста си

автор:Дума

visibility 566

/ брой: 208

Едва 8,7% от учениците могат да различат факт от мнение

автор:Дума

visibility 572

/ брой: 208

Бизнес климатът у нас се влошава

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 208

Газът поскъпва с 8% в началото на зимата

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 208

Wizz Air спря полетите от София до Женева и Лисабон

автор:Дума

visibility 540

/ брой: 208

Високо темпо на руското настъпление

автор:Дума

visibility 556

/ брой: 208

Скопие с ново условие за конституцията

автор:Дума

visibility 634

/ брой: 208

Опозицията в Албания блокира страната

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 208

Ценоразпис за власт

автор:Таня Джаджева

visibility 514

/ брой: 208

Махалото вляво и дясно

автор:Александър Симов

visibility 593

/ брой: 208

Ако зависеше от българите, Тръмп би спечелил вота в САЩ

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 208

Не е фокус, а нови политики

visibility 557

/ брой: 208

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ