29 Март 2024петък03:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Нови стихотворения от Андрей Андреев

/ брой: 195

автор:Дума

visibility 1907

Андрей Андреев е роден на 17.01.1943 година в с. Раковица, Кулско. Завършва литературния институт "Максим Горки". Автор е на повече от 20 стихосбирки, сред които: "Неделя", "И посрещнете щъркелите", "Докато трае утринният хлад", "Сираци на вечността", "Пътьом" и др. Преводач от руски. Автор на антологията "Калина алена, калина черна" (2008). Носител на редица литературни награди, сред които на Наградата на Съюза на българските писатели за 1996 година и "Георги Джагаров" за 2016 година. 



Там

Там е пролет сега, там е пролет.

Блика бистра планинска вода.

Уморени, след дългия полет

кацат щъркелови ята.

И децата, щастливи, ги срещат

от скалите на речния бряг.

И горят минзухарени свещи

по ливадите в нощния мрак.

Там е пролет... В градината мама

прекопава лехите с цветя.

И с баща ми се връщаме двама

по любимите наши места.

И след зимния студ и мъглите,

наизлезли на мокрия път,

всички кучета от махалите

дружелюбно опашки въртят.

И небето над нас се разтваря.

И струи синева, лекота.

Птици търсят гнездата си стари.

А човеците  - стара мечта...

И се будя, щастлив: с ветровете

цяла нощ между птичи крила

че вървях към местата, където

пролетта е дошла. 

Пътник

Пътнико, ако се спуснеш покрай слънцето и стъпиш

тук, на третата планета, на планетата Земя,

поклони се на онези, за които пътят свърши

сред полетата й снежни, в нежната зеленина.

Те са мислили за тебе и напролет - ранен жерав - 

чакали са с ветровете южни да се зададеш,

гроба им в зеленината избуяла да намериш,

думите им, издълбани в камъка, да разчетеш. 

Те са вярвали в човека, тръгнал сам към необята

да потърси свои братя по далечни светове

и след време от звездите да се върне на земята,

дъждове да го приспиват, да го будят ветрове.

И по пътищата прашни, сред градини и дървета

да пролее свойта дълго спотаявана сълза...

Пътнико, върху звездите трупат пепел вековете,

а Земята още свети с утринната си роса.

Августовски нощи

Обичам тези августовски нощи.

Луна като дъга съня изпива.

От космоса полъхва хлад, но още

и лятото от нас не си отива.

То знойните си дни за път събира,

ръцете ни за сбогом леко близва...

И от небето медната рапира

на есенното слънце ни пронизва. 

Роса

Нищо друго не ми остава.

Друга раса крои света.

Друго слънце сутрин изгрява.

И е друга дори нощта.

Две посоки и пътят има.

Криви, прави? Мълчи светът.

Триста души градят, а трима

построеното ще разрушат.

А къде е светът отвъден

до днес никой не е открил.

Но е жалко, че няма да бъда

там, където веднъж съм бил.

Нещо става със земния разум.

Лицемерие и суета.

А го няма сред нас Еразъм

за възхвала на глупостта. 

Земьо, стине и твойта утроба.

Греховете кой ще прости?..

Ще прелея два скъпи гроба

и росата ще заблести.

Прозорчета

Под мразовити зимни нощи

или гергьовски дъжд през май

на север някъде все още

се буди родният ми край.

Оттам до весели поети

писма изпраща есента,

там селото ми още свети

с две-три прозорчета в нощта.

Там ще ме срещнат, щом почукам

приятели и в късен час

сред облаците ще блещука

звезда вечерница над нас.

Ще нищим цяла нощ съдбите

на там живелите преди

и нашите съдби - каквито

за нас животът отреди.

Огнището ще гасне бавно,

сърцата ще се умълчат

и там живелите отдавна

във утрото ще се стопят. 

И изведнъж пред мен Балканът

ще се изправи мълчалив.

И аз пред него ще застана

безпомощен, смутен, но жив - 

жив от това, че в снеговете,

в дъжда, в цъфтежа, в зрелостта 

за мен на север още светят

две-три прозорчета в нощта.  

Свечеряване

Свечерява над моето село,

свечерява над мойта земя.

И момчето, оттука поело

към света, си е пак у дома. 

То бе писало някога: "Голи

в пек и бури, в снега и дъжда,

очертават два реда тополи

вечно будния път към града."

И сега този път се завръща,

дълго скитал по белия свят:

ей я родната бащина къща,

ей ги вишните с белия цвят.

Всичко пак е по детски голямо:

върхове, брегове, долини.

Само хората вече ги няма - 

от предишните нощи и дни. 

Тях какви ветрове ги отвяха

по широкия друм на света,

та забравиха родната стряха

и на родната пръст светостта?

Ех, момче, тук се ражда човекът,

но за кратко и само веднъж,

а умира завинаги - ехо

от отминал в нощта летен дъжд.

А във селското гробище много

от познатите хора лежат.

И над тях не гори вечен огън.

И за тях е забравил светът.

Ех, момче, шепна нещо неясно.

А съм сам, няма никой край мен.

И наоколо бавно угасват

цветовете на днешния ден.

Тук над белия свят свечерява,

над света и над моя живот...

А звездите с най-тежка жарава

озаряват човешкия род.

 

Болка в Раковица

Ще забравя и обич, и злоба,

ще забравя и днес, и преди,

тук остават двата ви гроба

под високите селски звезди.

И когато си заминавам,

остра болка пищи в кръвта:

че едва ли не ви предавам

и ви обричам на самота.

Тук завинаги с вас ще останат

само трите крайселски чешми,

само сянката на Балкана

и дъждът, който кротко ръми

над гробовете, над нивята

и над целите родни поля.

Ще се пълнят напролет гнездата

с бели щъркелови крила,

ще люлеят над всички небето

птичи песни и гласове...

И ще носят към вас ветровете

вест от живите...

Векове.

Акации през май

Акации през май край мойто село,

и вас ли ви забрави този свят?

Сърцето ми, причастие приело,

все търси път, а няма път назад

през времето, през устрем и умора

към вашия сияещ небосвод.

А там живях с най-истинските хора,

повярвали във вечния живот.

Те до смъртта си помнеха момчето,

комуто небосвода завеща

и полъха вечерен от небето,

и утринния поздрав на пръстта.

Акации през май, и аз ги помня,

и всичко в мен скърби и досега

по техните лица с черти иконни

и по очи със святост и тъга.

И зная, че и вие с мен скърбите.

И търси път сърцето ми назад

през времето, през нощите, през дните

към мъдрия ви, но забравен свят.

 

Вечността 

Какво е и каква е

едва ли ще узнаем.

Начало или край е?

Сух клон, поток безкраен?

В отрязъка от време

с величия и драми

и дава, и отнема.

А път обратен няма. 

Бряг

Пролети, есени, зими - 

всичко остана назад.

Няма и мен да ме има

утре на белия свят.

Мракът дълбок ще отпусне

тежки, студени криле

И ще е глухо и пусто

в моето родно поле.

Само нощта ще нашепва

нечии тъжни слова,

някакви думи от клетва,

порив на млада трева,

само листо ще свирука

с нежен, но есенен звук,

че ме е имало тука,

че съм си тръгнал оттук...

Май че това е човекът,

меко сияние, знак

към невървяна пътека,

облак и буря, и бряг - 

бряг или сън, след които

под свечерения свод

всеки накрая се пита

в този ли, в друг ли живот

някой с гласа на капчука

син ли бе, син или внук,

вчера премина оттука

и си замина оттук. 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ