22 Декември 2024неделя13:54 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Темата днес

Нова пенсионна реформа чука на вратата

Изборът е или увеличаване на осигурителната вноска, или промяна на швейцарското правило

/ брой: 169

автор:Аида Паникян

visibility 5132

Пенсиите са ниски, хлябът е скъп, цените на тока, водата и парното не спират да се качват. Към 1 септември в страната има 2 049 175 пенсионери, от които 416279 са с основна месечна пенсия до 580,57 лв., а 394 588 са с 580,57 лв. И все пак парите от внесените осигуровки на работещите не стигат за пенсиите на възрастните и на хората с увреждания и големи суми се доплащат от държавния бюджет. В момента вноската към ДОО е средно 16,3%, трябва в средносрочен план да е около 37-38% поради относително постоянните нива както на коефициента на зависимост, така и на коефициента на заместване на дохода.
В дългосрочен план, макар че населението на България ще намалява, пенсионерите ще стават повече заради застаряването на населението. Ако през 2023 г. на 100 осигурени са се падали 68 пенсионери, то през 2070 г. съотношението ще е 100 към 78. Според

демографската прогноза на Евростат

населението на България ще се стопи до 5,3 млн. души през 2070 г. Хората в трудоспособна възраст (15-64 години) ще намалеят спрямо общото население и докато през 2023 г. те са 63,6% от българското население, през 2070 г. техният дял ще спадне до 56%, а тези над 65 г. от около 21% през 2023 г. ще се увеличат до 31% през 2070 г.
България е една от най-бързо застаряващите държави в ЕС поради ниските нива на раждаемост и нарастващата продължителност на живота.
През 2023 г. коефициентът на безработица е бил 4,3%, като това е една от най-ниските стойности за последните 30 години. В периода 2024-2027 г. се очаква коефициентът на безработица да продължи да намалява до 4%, като намалението в броя на безработните ще доведе до увеличение на заетостта и броя на заетите. Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г. като броят на заетите ще достигне 2 973,1 хил. лица, а броят на безработните ще намалее до 124 хил.  
Дали е щедра пенсионната система, е отделен въпрос.

Наистина ли е щедра системата?

Експертите смятат, че значителната разлика между необходимата и действителната вноска сега се е получила заради "щедростта на системата", нараснала с темпове, които не съответстват на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО. Прогнозите сочат, че средната действителна вноска за пенсия ще намалява от 16,3% в 2023 г. до 15,9% в 2029 г., когато осигурените, родени преди 1960 г., ще излязат от пазара на труда.
Ако през 2024 г. разлика между необходимата и действителната вноска за пенсия е 21,5 процентни пункта, то през 2070 г. се очаква да е 18,2, като най-висока е тази разлика през 2026 г. - 22,1. Тогава и пенсията ще замества 56,3б% от дохода, който пенсиониращите се са получавали, докато са работели. В следващите години постепенно този коефициент на заместване на дохода пак ще намалява.  
В актюерския доклад, който е първи от 2019 г. насам, се отделя специално внимание на прогнозата за пенсиите за трудова дейност, разходите за които представляват около 87% от общите разходи на ДОО за 2023 г. Пенсиите, несвързани с трудова дейност (около 1,5% от общите разходи на ДОО), също са включени в прогнозата, но те се плащат от държавния бюджет и разходите за тях не оказват влияние върху баланса на ДОО.

Икономическите трудности от пандемията

от КОВИД-19 доведоха до спад на заетите от 3 136,3 хил. души през предпандемичната 2019 г. до 3 024,3 хил. през 2020 г., а регистрираните в бюрата по труда се увеличиха с близо 48 хил. Но от друга страна, средната заплата нарасна в номинално изражение с 9,8%, значително над отчетената през 2020 г. инфлация от 1,2%.
И още: От началото на реформата от 2000 г., осигурителните приходи в ДОО са по-малки
от разходите за пенсии, обезщетения и помощи, което налага от централния бюджет да бъдат получавани допълнителни трансфери. Докато през 2000 г. участието на държавата се свеждаше до покриване на 18,6 % от разходите на ДОО, през 2010 г. то достигна най-високото си ниво от близо 60%, което беше резултат от намалението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ от 22% на 18% през 2009 г. и с още 2 процентни пункта до 16% през 2010 г. В същото време, през 2002 г. започнаха да функционират
универсалните пенсионни фондове (УнПФ), като вноската към тях е за сметка на вноската за ДОО, а не допълнение към нея.
Трансферите от държавния бюджет към системата на общественото осигуряване служат за финансиране на разходи, които са за сметка на държавния бюджет (разходите за пенсии, несвързани с трудова дейност и обезщетения по чл. 230 и чл. 231 от Закона за
отбраната и въоръжените сили), някои неконтрибутивни периоди, зачитащи се за осигурителен стаж при пенсиониране, както и за покриване на недостига от средства по фондовете на ДОО. От началото на 2009 г. до края на 2015 г. държавата участваше във финансирането на фонд „Пенсии” и с трансфер, равен на 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица. През 2023 г. отчетеният недостиг от средства е в размер на 9 711 022,3 хил. лв., което е 5,3% от БВП.


Сценариите

Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства.
Единият алтернативен сценарий е пенсионната вноска за родените след 1959 г. да се увеличава от началото на 2025 г. с 1 процентен пункт до 15,8% и да продължи на всеки 5 години до достигане на 19,8% от осигурителния доход в 2045 г., което е с 5% по-висока от вноската в базовия вариант, изготвен според текущото законодателство. В този случай размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, който до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи, намалява с 2,4 пр. п. още през 2025 г., като в средата на периода приходите от осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ ще покриват 70%, а в края на периода - 68% от разходите за пенсии за трудова дейност на ДОО.
Другият вариант, който се прокрадва от документите, е промяна на правилото за осъвременяване на пенсиите (т.нар. швейцарско правило). Идеята е от 1 юли 2025 г. осъвременяването на стане с индекса на потребителските цени за предходната календарна година, вместо със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени, както е от години. Според изчисленията това ще доведе до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова дейност и ще намали разходите за пенсии. Тоест,

това ще удари сериозно настоящите пенсионери

През т.г. от 1 юли пенсиите бяха осъвременени с 11%, догодина - с 8,7%, през 2026 г. - 4,6%, през 2027 г. - с 3,8%. По-ниските проценти на осъвременяване на пенсиите водят и до по-нисък коефициент на заместване, но и разходите за пенсии намаляват.
Двата алтернативни сценарии водят до близки резултати, пише в доклада. "Балансът на ДОО и в двата случая се подобрява и в средата на прогнозния период недостигът от средства е около 3% от БВП, а приходите от осигурителни вноски покриват около 67-70% от разходите на ДОО.
Дългосрочните прогнози за разходите за пенсии подсказват, че основното предизвикателство не е да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.



Резерв

Преди години се говореше, че пенсиите, несвързани с трудова дейност, трябва да се извадят от системата на ДОО и да минат към социалното подпомагане. но сякаш остана говоренето. В ДОО са все още пенсиите за военна инвалидност, за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, персонална пенсия.
Друг резерв е заплатата в плик. Кампаниите срещу порочната практика си останаха в миналото. Обикновено работодател предлага трудов договор на работник/служител на минимална заплата, а останалото му дава на ръка. В края на м.г. данни на НАП показват, че над 300 млн. лв. годишно е щетата за бюджета от "заплата в плик". Преди 10 години тази сума е била над 400 млн. лв.
Само че и двете възможности за стабилизиране та системата останаха непроменени. Очевидно е по-лесно автоматично да се вдигат пенсии и заплати, отколкото да се изсветли икономиката. Иначе най-рисковите сектори, в които е практика да се изплаща част или цялото възнаграждение "под масата", остават търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство.



Осигурителни вноски

През 2023 г. осигурените за всички рискове съставляват близо 89,4% от всички осигурени лица, за които се дължат осигурителни вноски от работодател и/или лични вноски.
Осигурителните вноски за фондовете на ДОО са определени в КСО, а вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Те са както следва:
• Фонд „Пенсии“ – 19,8% (с 5 пр. п.(%) по-ниска за лицата, осигурени в УнПФ);
• Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – 60,8% (с 5 пр. п. (%) по-ниска за лицата, осигурени в УнПФ);
• Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5%;
• Фонд „Безработица“ – 1,0%;
• Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – между 0,4 и 1,1%.
Вноската за фонд „Пенсии“ се разпределя между осигурителя и осигуреното лице в съотношение приблизително 55,66% към 44,34%.
Вноската за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ е изцяло за сметка на осигурителя.
Вноските за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ се разпределят в съотношение 60% на 40% между осигурителя и осигуреното лице.
Самоосигуряващите се плащат дължимите от тях вноски за тяхна сметка.
В периода от 2019 г. до 2024 г. размерите на вноските остават без промяна, както и съотношенията между осигурител и осигурено лице.



Защо държавните служители не плащат осигуровки?
Това тема табу ли е?

Добрин Тодоров,
преподавател по философия


Темата за тенденцията към увеличаване дефицита в пенсионния фонд отново е на дневен ред след публикуване на нов актюерски доклад на Националния осигурителен институт (НОИ). В този документ се предлагат два възможни варианта за да се запуши „дупката” в Държавното обществено осигуряване (ДОО). Първо, да се увеличат съществено – повече от два пъти – осигуровките за пенсии през следващите десетилетия. Второ, да продължи нарастването на дела на вноските от държавния бюджет, с които да се осигурява изплащането на пенсии в страната.
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще прекрати трудовата си дейност, проблемите на пенсионно осигуряване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера мнозинството граждани дават своя принос за поддържането на тази важна социална сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в незавидно състояние – значителна част от нейните разходи се покриват от държавния бюджет, т.е. пак от данъците на същите тези граждани. Иначе казано, голяма част от работещите днес в страната плащат два пъти, а резултатът е скромен – в по-голямата част от случаите – ниски пенсии за днешните възрастни хора и неясно какви за бъдещите им получатели.
От само себе си се разбира, че за да се промени това положение, е нужно да се увеличат приходите на НОИ. Освен по посочените по-горе два начина това може да стане чрез разширяване кръга (базата) от внасящи осигуровки за пенсия. Това означава, че към вече плащащите своите вноски работещи българи да се добавят и тези, които досега не са имали принос в това отношение. Става дума за народни представители, министри, държавни служители, военни, полицаи, прокурори, съдии и др., които сега се осигуряват от държавата, т.е. от останалите данъкоплатци.
Ала този – трети – способ за увеличаване приходите на НОИ изобщо не се споменава както от политиците, които ще трябва да решават проблема, така и от експертите по темата. Иначе казано, съществува табу върху обсъждането на този вариант за действие. Що се отнася до пряко заинтересованите от запазването на сегашното статукво, то омертата е разбираема.
Недоумение обаче предизвиква

мълчанието на професионалистите,

работещи в областта на пенсионното осигуряване. А аргументи за узаконяване на практика, при която всички получаващи трудови възнаграждения чрез изразходване на публични средства сами да плащат осигуровките си за пенсия, има. Най-малкото в Конституцията ни е записано, че нашата държава е „социална”. Това означава, че отношенията между нейните граждани са регулирани според записаната пак там общочовешка ценност „справедливост”.
Сигурен съм, че огромното мнозинство от българските граждани биха одобрили премахването на привилегията на някои свои сънародници да не поемат грижата за осигуряване на своите старини. Ако това изключение се премахне би възтържествувала солидарността между всички работещи в страната сънародници.

Оф нюз

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 13294

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 10538

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 12853

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 15026

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 12252

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 12346

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 10914

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 10953

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 18527

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 15309

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 12870

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 11731

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ