Нова играчка
/ брой: 168
Надежда Станева
Звъннаха по телефона и му (на Емилиян Станев) съобщиха, че новата пушка, която беше поръчал във Франция при фабриката "Сент Етиен", е пристигнала и трябва да прати да я вземат. Веднага се превърна в дете, което получава нова играчка. Такава радост го обзе, че не намираше място от вълнение. Шофьорът замина с триста заръки да не се бави никак.
Не мина и четвърт час и започна всяка минута да задава въпроса: "Защо се бави? Къде остана?" Ту излизаше на балкона, ту отваряше прозореца. След един час търпението му стигна крайния предел, искаше да слезе долу и да чака на улицата. Най-сетне шофьорът пристигна. Съжалявах, че нямаше кинокамера да го снеме в този момент.
Мъчно може да се опише тази негова радост, така по детски несдържана и неприкрита. Очаквах всеки момент да се разскача. Разглежда пушката до късна вечер, провери и най-малките подробности и сякаш не беше в състояние да я изпусне от ръцете си. Всякакъв апетит изчезна, не искаше да обядва. Седна най-сетне на трапезата, но след като внимателно постави пушката насреща си и докато ядеше, не свали очи от нея. След обяда се окъпа и легна, като сложи пушката до себе си.
По-късно излезе вън от града да я изпробва как гърми. Оказа се съвършена и това го изпълни с неизказано възхищение.
Безкрайно удоволствие
Когато ни дойдеха гости, Емилиян Станев изваждаше всички пушки и започваше подробно обяснение на отделните им части, разпалено се хвалеше с качествата на всяка, с простодушната увереност, че и на госта всичко това е много интересно и му причинява безкрайно удоволствие. Това, че гостът от любезност се прави на заинтересован, съвсем не охлаждаше възторга на Емилиян, той сякаш не го забелязваше, защото на него му бе нужен отдушник - продължаваше да изпуща пара и да нехае за невинната жертва.