Нова година - стари рани

Първият работен ден за новата година в европейски аспект определено бе показателен за случващото се на Стария континент - за духа на разделението, обхващащ все по-силно страните членки на Евросъюза. 4 януари 2016 г. донесе поредното връщане на граничния контрол в страни от Шенгенското пространство. След като в ранните часове на понеделник стана ясно, че като част от мерките за намаляване на миграционния поток към Швеция са въведени проверки на самоличността на пътуващите от Дания за Швеция, и Копенхаген въведе временна проверка на документите на границата с Германия. За първи път от 50-те години на миналия век пътниците от Дания трябва да показват документ за самоличност, за да могат да се качат на влакове, фериботи и автобуси за Швеция.
Впоследствие след обща извънредна среща еврокомисарят по миграцията и представители на Дания, Швеция и Германия опитаха да успокоят напрежението пред все по-явната опасност от гибелта на Шенген. Те изразиха единодушно, че пространството без граничен контрол трябва да бъде запазено. Мярката, която предприемат редица страни, е временна, докато се отчете сериозно забавяне на миграционния поток. Да не би да очаквате такова, драги европейски политици? Или действително живеете в паралелна реалност?
Безспорно

мигрантската криза ще продължи

да бъде една от най-големите болежки за Европейския съюз. Би трябвало да е умряла надеждата, че метеорологичните условия ще стреснат търсещите по-добър, а може би и по-лесен живот, напливът ще намалее и може да се поизчака с решителните действия. Не, зимата само ще донесе още жертви. Още в първите дни на новата година турският бряг осъмна с 21 трупа, сред които и на три деца. Макар и да има още време до летния период, когато миграционното цунами през Средиземно море може да придобие още по-големи размери, то пак няма да е достатъчно за адекватни реакции.
Между януари и октомври 2015-а незаконно в ЕС са влезли над 1,8 млн. души, сред които бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан, но и икономически мигранти от Балканите, Близкия изток и Африка. Постигането на консенсус между страните членки за отговора на мигрантската криза си остава мираж. Хвърлят се предложения - кои по-уместни, кои не, и толкоз. Разделението остава. Всяка страна членка се оправя както сметне за най-добре.
На фона на този проблем европейските лидери не трябва да забравят и все по-голямата пропаст, която се разтваря между Брюксел с неговите приумици и европейските граждани с реалните им проблеми. Европейският съюз страда от все по-задълбочаващ се дефицит на демократичност. Заради купищата проблеми и неспособността на ЕС да се справи с тях евроскептицизмът набира сила. А от тези настроения се възползват партии от крайния политически спектър. В редица страни гражданите избират промяната пред статуквото с надеждата, че животът им ще потръгне.
Най-отявлените евроскептици - британците, са другият проблем, който от доста време тегне над ЕС, но 2016-а се очертава като особено важна в този аспект. Твърде вероятно е още през юни на Албиона да се проведе обещаният от премиера Дейвид Камерън референдум за оставане или напускане на ЕС. Това ще бъде

ключов момент не само за Великобритания

но и за целия Европейски съюз. Камерън не спира с европейските си обиколки в опит да събере съмишленици за своята кауза - промяна на ЕС. Факт е, че проектът не може да продължи да съществува в този си вид (прекалено е дискредитиран) и е необходима ревизия на европейските договори. Гласове за такава се чуват вече не само в Обединеното кралство.
Излизането на Великобритания от ЕС би означавало значителен дипломатически и икономически разрив, докато предоговори условията на своето напускане, вероятна оставка на Камерън и стъпка към нов референдум относно шотландската независимост, смятат анализатори.

Страхът от тероризъм

може и да сплоти европейските правителства. Нуждата от единен подход пред вероятността Европа отново да стане жертва на терористичен акт трябва да способства за засилване на граничния контрол по външните граници на ЕС, както и за по-добра координация между службите на страните членки. Трябва да се отчете, че стъпки в общата борба срещу тероризма се правят.
В борбата срещу тероризма Европейският съюз ясно осъзнава, че не може да се прави сам. Затова е нужно сътрудничество с другите големи световни сили. В тази връзка може би е време през 2016-а ЕС да преосмисли отношението си към Русия и да прекрати започналата заради Украйна конфронтация. Налице са подобни сигнали. Никой не печели от политиката на санкции.
Към края на миналата година президентът на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че мигрантската криза може да предизвика "тектонични промени" в Съюза. Но не само тя. Въпросът е дали ще успее да се справи с предизвикателствата. Тоталната обърканост сред стожерите на ЕС и все по-явното им противопоставяне на останалите страни членки не дава особена надежда.