NOTA BENE

Юрий Совцов
редактор

В продължение на повече от две седмици в Русия протекоха Дните на духовната култура на България. Сам по себе си мащабен, празникът на изкуствата бе доукрасен и с Дните на съвременното българско кино. Най-много ми допаднаха две неща: първо, липсата на каквато и да било показност и, второ, големият искрен интерес на моите съотечественици към интелектуалната страна на българския живот. Аз например имах щастието да се сдобия с билети за спектакъла „Шинел“ на театър „Кредо“ и заедно с претъпканата зала още веднъж да преживея нещастната и трагичната съдба на Башмачкин. Честно мога да заявя, че рядко съм имал възможността да наблюдавам такава актьорска игра, каквато ни показаха Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. А това бе само епизод от многоцветната панорама, която българите разгърнаха в Москва, Санкт Петербург, Новгород, Челябинск...
И още нещо се видя отчетливо: руската публика явно копнее за среща с България. Още веднъж стана ясно: без значение какви са времената навън, натрупаната от двата народа памет за съвместно преживяното никъде не е изчезнала. Единственото, което се иска - да опазим това свято огънче.