Нора Ампова: Не си представям свят без изкуство

НОРА АМПОВА е визуален артист, работещ в сферата на живописните медии. Завършва НУИИ "Илия Петров" в София. Специализира изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания. Дипломира се като магистър в специалност живопис на българската Национална художествена академия. Характерен подход за нейното творчество e откровеността. Посланията в работите й са разнообразни - лични или иронични. Проектите й често имат социална насоченост. Част от произведенията на талантливата художничка от най-актуалната й експозиция "Истории от облака" може да се видят до 9 май в столичната галерия "Нюанс" (ул. "Иван Денкоглу" 42).

"Вдъхновението и непрекъснатото търсене се случват всекидневно и често се крият в най-простичките неща"

"За мен професионалният път в родината е много важен"

"Имах житейска спирка в творчеството"

- Какво ви провокира към създаването на творбите, които представяте в най-новата ви изложба, Нора? Кога усетихте, че напоследък облаците повече предизвикват интереса ви не като природно явление, а по-скоро се асоциират с новите технологии?

- Технологиите са заели огромно място в съвременния живот на хората. Този процес се гради от десетилетия, но като че ли през последните години всичко се развива още по-бързо.

Аз обичам да наблюдавам и анализирам света около мен. Облакът воайор е идеална метафора по темата. Използвам тази игра с думите, за да покажа, че, отвъд виртуалното, около нас има физически облаци, необятна природа и свобода. Хубаво е да не изоставяме живия свят, носим отговорност.

- Как си представяте хората, които разглеждат творбите ви?

- През първата седмица от изложбата "Истории от облака" често прекарвах време в галерията и имах възможността да общувам с посетителите. За мен е изключително важна обратната връзка. Усетих, че посланията ми са стигнали до хората. 

Радвам се, че привлякох любопитството на разнообразни типажи - от много възрастни до малки деца, от колеги до любители на изобразителното изкуство. Удовлетворена съм.

- Има ли шанс съвременен художник като вас да избяга в картините си от реалността на пандемичната обстановка? Може ли изолацията да вдъхновява, да е креативна за твореца?

- При мен се получи точно това. Имах житейска спирка в творчеството, не бях рисувала концентрирано за голяма изложба от няколко години. Сега имах възможността да дам облик на много от настроенията, тревогите и въпросите, които владеят съзнанието ми.

- Кога и как разбрахте, че не само искате, но и можете да рисувате? Какво ви подтикна да станете художник? Как реагираха вашите родители на афинитета ви към изкуството?

- Осъзнатата ми афера с изкуството започна с влизането ми в Художествената гимназия в София. Годините, прекарани там, ми помогнаха рано да опозная професията художник. Осъзнах, че това е моят път, а родителите ми винаги са ме подкрепяли в този избор. Благодарна съм.

- Колко време ви отнема създаването на една творба - от идеята до окончателната реализация?

- Аз съм емоционален човек, предимно действам бързо и първично. През времето, в което не съм в ателието, изграждам идеите си в главата. Попивам от заобикалящата ме среда, а после оставям "магията" да се случи. 

- Лесно ли се разделяте с произведенията си? Има ли картина, която бихте искали да оставите само за себе си?

- Раздялата с произведенията не е лесен процес. Колкото повече пораствам, толкова по-лично става. Докато бях по-млада, не се замислях особено, а просто действах. Сега процесът е по-сакрален и осъзнат.

- Кое е най-важното, което остана в съзнанието ви от уроците на професор Андрей Даниел?

- Андрей Даниел беше невероятен оратор и истински интелектуалец. Все по-често изникват в съзнанието ми негови думи от годините на обучение. Той ни съветваше винаги да търсим разказа, случката в картините, посланието...

Също така, той е невероятен ловец на светлината. Картините му притежават особена енергия и сила. За мен е чест, че съм имала възможността да се уча от него.

- Има ли време от деня или нощта, в което най-много обичате да рисувате? Кое за вас е определящо при създаването на изкуство - вдъхновението или непрекъснатото търсене?

- Най-продуктивна съм в първата половина от деня. Вдъхновението и непрекъснатото търсене се случват всекидневно и често се крият в най-простичките неща. Може да бъде семплата отразена светлина или безумна медийна пропаганда. Работата на художника не се ограничава само до стените на ателието. Ние сме изследователи.

- Наскоро във фейсбук бе създадена група, наречена "Купи изкуство, подкрепи художник", която цели да подпомогне творците, засегнати от свития пазар заради пандемията. Какво мислите за подобни инициативи?

- Мисля, че пандемичната обстановка даде тласък на нашата работа. Възроди се интересът към изкуството, потребността от него. Аз също участвах в инициативата за кратко. Усетих, че има публика, просто тя трябва да бъде предизвиквана.

- Защо избрахте покрайнините на Женева за ваше убежище през последната година?

- Житейски обстоятелства са в основата на заминаването ми. Живея сред природата, а това е нещо, от което силно се нуждаех. Човек трябва да опитва и да търси. Съчетавам работата си между Женева и България. Понякога е леко шизофренично, но за мен професионалният път в родината е много важен.

- По-различни ли са природата и хората в Швейцария, отколкото в България?

- Природата е сходна, но, за жалост, излъчването на хората е различно. Там няма такъв негативизъм и намусеност, но, разбира се, има и защо. Мъчно ми е, че ние сме така обременени и изморени.

- Забелязвате ли разлика във вкусовете на хората в областта на изкуството - у нас и в чужбина?

- Във времето на КОВИД музеите и галериите там са затворени. Наблюденията ми са основно от нашите ширини. Виждам, че се забелязва подем, има много млади художници, които по нищо не отстъпват на световните творци. Хубаво е, че се появяват нови пространства за представяне, наблюдава се и интерес от публиката. Усеща се приемственост, развитие...

- Какви са наблюденията ви: проявяват ли българите истински интерес към изкуството - не само на думи, а на дела, или проблемите на всекидневието изместват духовното на заден план?

- Това е генерален проблем в страната ни. Но той е разбираем. Въпреки трудностите, все пак съществуват хора, които подкрепят творците и имат истинска потребност от изкуство. Наблюденията ми са, че се увеличават.

- Чие мнение за вашите картини е по-важно за вас - на критиката, на колекционерите или на близките ви?

- Всяко мнение е по различен начин важно. При всички положения, търся случката, критиката и искреността.

- Не е тайна, че брат ви е известният български изпълнител и автор на песни Влади Ампов-Графа. Музикална ли сте като него и разбира ли той от изобразително изкуство?

- Като малък е рисувал много добре, виждала съм архиви. Но той, както знаете, рано започва да се занимава с музика, това си е неговото призвание. Иначе, винаги ме подкрепя. Канил ме е да се включвам в някои негови проекти като визуален артист.

- Ако ви помолят да претворите един ден (или определен период) от вашия живот в картина, как ще изглежда тя?

- Като се замисля, творбите ми от "Истории от облака" са доста добър визуален пример - комбинация от емоции. Богата палитра от тъмни, мъгливи цветове, съчетани с яркорозови акценти. 

- Какво според вас щяха да правят хората в свят без изкуство?

- Не мога да си представя такава действителност...

Повече за талантливата художничка има на noraampova.com