Нобелометрия

Леонид Радзиховски

Нобеловата седмица мина в Русия незабелязано. Любопитните нямаше на кого да стискат палци: наши няма, ние отдавна сме чужди на този празник на живота.
Нобеловите награди обаче са не просто най-престижната изложба на личната и държавната суета. В историята и статистиката на наградите може да се открие и далеч по-дълбок смисъл - това е определено и доста адекватно огледало на нашата Цивилизация.
Ще се спра само на "чисто научните награди" за физика, химия и медицина (физиология). Разбира се, безупречни институти в света няма. Но укорите по адрес на Нобеловия комитет (някой не бил включев списъците, не отбелязали някоя много важна работа и т.н.) всяка година говорят само за това, че научната общност е много ревнива към награждаваните с този медал, какъв "еталонен блясък" има тя! Такава репутация трябва да се спечели. И тя се появи неслучайно: наградите се присъждаха максимално обективно, при пълно игнориране на анкетата - държава, националност, възраст, политически възгледи и т.н. Затова Нобеловите награди са един от най-точните инструменти за определяне на приноса на даден учен за науката. И за определяне на съвременното състояние на науката. И накрая, по този връх на айсберга може да се определя нивото на развитието на науката в различните страни.
За 110 години, от 1901 до 2011-а, научни награди са били присъдени на 549 учени (трима - Мария Кюри, Джон Бардин и Фредерик Сенгер - са получавали наградата по два пъти).
По една награда има в Испания, Индия, Унгария, Финландия, Португалия, Ирландия, Норвегия, Чехословакия, Тайван. Две има Аржентина. Четири - Израел. По пет - Австралия и Белгия. Шест - Австрия (Австро-Унгария). Седем - Канада и Италия. Девет - Холандия, Дания. Десет - Япония. 11 - Русия (СССР). Между другото, седем от тях бяха получени по време на "златния век" на съветската наука, през 1954-1964 г. Четиринадесет награди има Швеция. Двадесет - Швейцария. Тридесет и една - Франция. Шестдесет и шест - Германия (ФРГ). Седемдесет и шест - Англия. И 258 награди, почти 50 процента от общия брой - САЩ!
Съединените щати лидират и според други номинации. Медалът на Филдс. Той се присъжда веднъж на четири години на Международни математически конгреси. От 52 медала - 25 са на учени от САЩ! Медалът на Дирак. Той се присъжда от Международния център за теоретична физика в Триест. Там нещата са още по-показателни: от 54 лауреати 33-ма работят в Съединените щати!
Разбира се, невинаги е било така. До 1945 година - ако се съди по Нобеловите награди - първото място в световната наука е заемала Германия (32 награди от 142 дадени през 1901-1945 г). На второ място е била Англия, на трето - Франция. САЩ, с техните 18 награди, са били едва четвърти. Всичко се променя кардинално през годините на войната и веднага след края й. От нацистка Европа много учени бягат в САЩ (Само от Германия през периода 1933-1039 г. заминават 14 Нобелови лауреати, в това число и бъдещи). Бегълците от Европа създадоха бомбата и пуснаха компютрите, рестартираха американската наука. И за броени години Съединените щати започнаха неоспоримо да доминират в научния свят.
А ето го и ХХI век. От 2001 до 2011 година са присъдени 83 Нобелови награди в сферата на науката, От тях 48 - на САЩ, 9 - на Англия, 6 - на Япония, по 4 - на Германия, Израел, Франция и т.н. Въпреки популярния слух, че САЩ са силни най-вече заради "пришълците", от 48-те американски лауреати 36 са "кореняци", родени в Съединените щати. Трима са дошли от Англия, трима - от Япония и т.н. (един е от СССР - академик Абрикосов). А ако някой го притеснява "националният проблем", то и там спор няма: 21 лауреата са "изконни англоамериканци", 15 са евреи, има трима германци, двама италианци и т.н.
Да, Големият научен взрив в САЩ осъществиха емигрантите от Европа през 1930-1940-те години, след това обаче се разви и доминира напълно "собствена" наука - въпреки че, разбира се, "държавата на емигрантите" както и преди с удоволствие приема специалистите от цял свят. Науката е стратегически приоритет на Съединените щати. Те дадоха индустриалното производство на Китай, но именно заради това още по-ревниво пазят лидерството си в производството на идеи и технологии. Ако ние съществуваме благодарение на суровините си, то САЩ - благодарение на интелектуално-технологичните разработки (а съвсем не от "дългове", както е прието да се обяснява по телевизията).
Между другото популярна е гледната точка, че основна причина за икономическата рецесия са не финансовите проблеми, а реалното забяване на научния прогрес, липсата на нови пробиви, съпоставими с възникването на интернета и мобилната връзка.
Какво пък - това е вярно. "Да открием частица за поредната борсова сесия" - не работи. Да, в САЩ инвестират в науката немалко (405 милиарда долара през 2011 година - една трета от световните разходи за наука, 2,7% от националния брутен вътрешен продукт). Научните гъби обаче не растат в пряка зависимост от доларовия дъжд... Друго нещо е, че това условие, въпреки че е недостатъчно, е необходимо. Без пари може да се появи "отделен Перелман" (Григорий Перелман е изтъкнат руски математик, първи доказал хипотезата на Поанкаре - бел.ред.), но, уви, не и съвременна наука. Китай се опитва с всички сили да догони американците - инвестициите им в науката се увеличават с по 10 процента всяка година, днес са вече 154 млрд. долара - второ място в света. Засега обаче най-добрите китайски учени както и преди работят в Съединените щати.
Има ли в тази ситуация някакво "прозорче на възможностите" за Русия? Днес в нашата страна е останал един Нобелов лауреат - академик Алфьоров. През ХХI век наградата получи в Русия В. Л. Гинзбург (умира през 2009-а), а освен него емигрантите - споменатият академик Абрикосов (САЩ) и Гейм с Новосьолов (Англия). Резултатът 1:3 доста точно отразява общото съотношение на останалите и заминалите най-добри руски учени.
Заради кризата обаче положението в световните научни центрове чувствително се влоши. Много учени - е, не от най-високото ниво - от Европейския съюз и САЩ отиват да работят например в Сингапур. С какво Русия е по-лоша? Днес има шанс: да задържим собствената си талантлива младеж и да привлечем "чужди" и в крайна сметка доста ефективно да възстановим науката си. Примерът на Германия от 1930-те години и нашият собствен от 1990-те показва, че науката умее рязко да пада, примерът на САЩ от 1940-те г. доказва - тя може и рязко да се вдигне.
Но, разбира се, докато ние даваме едва 23 милиарда долара годишно (1 процент от БВП, по-малко от 2 процента от световните разходи за наука), а и самите тези вложения се "отпимизират" от бюрокрацията (в това число академичната), няма какво да уловим на световния научен пазар.  Да, държавните разходи често не водят до желания резултат. Тук обаче става въпрос за държавна воля: има ли разбиране какви вложения са реално приоритетни (в това число за сметка на други), или няма такова разбиране. Тогава ни остава да си говорим за "модернизация"...

Церемонията по връчването на Нобеловите награди по традиция се насрочва на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел, в Стокхолм (на снимката) и в Осло. От 1902 г. всички награди, с изключение на наградата за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло

Наградите започват да се раздават съгласно завещанието на Алфред Нобел, шведски индустриалец и изобретател на динамита. Той подписва завещанието си в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г. Подбудите му са свързани с шока от пораженията, до които е довело неговото изобретение и желанието да бъдат възнаградени хората, които служат на човечеството. Първата Нобелова награда е връчена на 10 декември 1901 г., пет години след смъртта на Нобел

Завещанието на Нобел