Нобел контра Нобел

Преди десетина години букурещкият седмичник "Контемпоранул" ("Съвременник") ни предложи много полезна и грижливо съставена и редактирана антология, озаглавена "Лауреати на наградата "Нобел" за литература". Като нейна реплика възприех обемистата (1130 страници!) двутомна авторска антология на съвременната световна литература (ХХ век), дело на известния румънски критик Лауренциу Улич за букурещкото издателство "Картя Романяска" ("Румънска книга"). Заглавието и организацията на материала не бива да ни смущават. Както заявява в предговора си Лауренциу Улич: "Те са по-скоро еманация на един дизайнер, отколкото на един полемист." Намерението му е било просто да съпостави писателите, които не са били удостоени с Нобеловата награда, с онези, които са успели да я получат. Разбира се, той не е имал за цел да противопоставя едните на другите. Просто е искал да докаже, че в световната литература има значителен брой първостепенни творци - повечето незабелязани и неоценени от Шведската кралска академия.
Антологията "Нобел срещу Нобел" представя точно 100 писатели - поети, белетристи, есеисти, драматурзи, критици и преводачи от 32 страни, избрани от съставителя (подборът е авторски), разделени на две групи: първата, по-голямата, включва творците, които не са между живите (това е основната част на "Нобел срещу Нобел"), а втората, озаглавена "Допълнение", е прогнозата, или по-точно - предложението на Лауренциу Улич за прочутата награда до края на хилядолетието - десетина световно утвърдени живи автори.
За всеки от стоте писатели Лауренциу Улич е подбрал важни, характеризиращи творчеството му критически текстове от епохата и от по-ново време, както и сравнително кратки, но прецизно поднесени библиографски данни, придружени от най- добрите им фотографски портрети. Библиографските списъци са подбрани, като заглавията на книгите са дадени в румънски превод и на езика на оригинала заедно с точната дата на първите им издания.
И както може да се предположи, сред представените от Лауренциу Улич ненаградени автори от първата половина на ХХ век, наред с титаните Толстой, Ибсен, Чехов, Стриндберг, Пруст, Валери, Кафка, Лорка, са включени и други значителни, обновили световната литература творци като Ендре Ади, Рубен Дарио, Карл Сандбърг, Дейвид Хърбърт Лоурънс, Фернандо Песоа, Езра Паунд, Чезаре Павезе, Константинос Кавафис, Роберт Музил, Михаил Булгаков, Скот Фицджералд, Марина Цветаева, Тудор Аргези, Уолъс Стивънс, Никита Станеску...
Сред авторите, които заслужават Нобел, личат имената на първостепенни поети и белетристи - Едуард Олби, Джон Ъпдайк, Валентин Распутин, Евгений Евтушенко, Петер Хандке...
За съжаление, както е известно, Нобел се дава невинаги на най-добрите. Ако погледнем списъка на наградените досега, ще срещнем поне двайсетина имена на почти неизвестни второстепенни автори. Защото кой си спомня днес за Теодор Момсен, Фредерик Мистрал, Паул фон Хойзе, Сюли Прюдом, Хосе Ечегарай, Хенрик Понтопидан или Карл Спителер от първата половина на ХХ век? Немалко от лауреатите през втората половина на века пък бяха избрани по-скоро по политически, отколкото по чисто художествени причини.
Съставителят на антологията предложи в списъка на кандидатите да бъде и нашият голям белетрист и драматург Йордан Радичков, добре познат и в Румъния, но и това справедливо предложение не успя. А България има немалко достойни за Нобел автори - поети и белетристи, но ние не направихме нищо сериозно, за да издигнем и подкрепим поне един от тях. И как щяхме да се обединим само около една силна кандидатура, след като винаги сме били толкова разединени! А и държавата ни нехае за българската литература, ако изобщо може да се каже, че още имаме държава!
Мисля, че нашата читателска публика се нуждае от подобна антология, която отдавна очаква своя български съставител и издател. Посочените румънски книги имаха изключителен успех и се продадоха буквално за часове.