Нито победителят е победител, нито победеният е победен

Изборите за 43-то НС приключиха. Както и трябва да бъде в такива случаи, едни са радостни, други - не съвсем, трети са унили. Бурна радост   проявиха хората на ГЕРБ. Телевизията показа млади гербери, които възторжено крещяха "Победа!, Победа!" В известен смисъл те имаха право. Тяхната партия получи най-много гласове в сравнение с останалите политически партии. Но би ли могло все пак да се говори за победа на ГЕРБ? Обстоятелството, че една партия е получила повече гласове от друга, съвсем не я правят победител. Не може да се смята за победител една партия, която не е успяла да победи преди това самата себе си. Един преглед на изборните резултати през последните години показва несъмнен спад на броя на гражданите, обявили подкрепата си за ГЕРБ. Да видим точните данни:
През 2009 г. ГЕРБ получи 1 678 583 гласа и 116 мандата.
През 2013 г. ГЕРБ получи 1 081 605 гласа и 97 мандата.
През 2014 г. ГЕРБ получи 1 072 491  гласа и 84 мандата.
Цифрите показват, че е невъзможно наистина да се говори за изборна победа на ГЕРБ в приключилите парламентарни избори. По-скоро обратното. В съответствие с изборните резултати се променят и политическите настроения. В началото Б.Борисов заяви претенцията си за 121 гласа, чрез които да постави под свой контрол парламентарната власт. Когато се разбра, че това просто няма как да стане, Борисов реши да се задоволи с поне 100 мандата. Но и това се оказа бистришка мечта. При всичките усилия (от какво ли не естество) Борисов накрая  ще трябва да се задоволи с 84 мандата в 43-то НС.

Къде е тук победата?

При това към характеристиката на победата се отнасят не само количествените, но и качествените показатели. Не мога да оскърбявам българските граждани, гласували да ГЕРБ, но не мога да пренебрегна оскърбителното отношение, което самият Борисов си позволява да проявява към своите избиратели. На прословутата си среща с металурзите от Кърджали той произнесе думи, които ни хвърлиха в смут с цинизма си: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме". Право на Борисов е да оценява интелектуалното равнище, на което той самият се намира. Но да определя група трудови граждани като "прости", минава границите най-малкото на доброто възпитание. Но от друга страна, веднага се поставя въпросът възможно ли е човек да бъде щастлив, че е получил електоралната подкрепа на хора, които смята за толкова прости, колкото прост е самият той.
 Вън и независимо от този случай ГЕРБ наистина няма никакво основание да се гордее с една част от своите избиратели. Никога не съм споделял разбирането, че нашият народ е "мърша" Народът ни е добър и благороден, което не означава обаче, че част от него не би могла да се  дисквалифицира. Материалната мизерия, в която го хвърлиха, неизбежно доведе и до тежка мизерия на духа. Хората за съжаление не успяха да разберат каква огромна социална опасност се крие във властта на ГЕРБ. Излиза, че част от българите не се интересуват от това накъде ще върви страната във всяка обществена област и каква е позицията на партиите по всеки въпрос. Не очаквайте нищо добро от човек, който се обявява за водач (фюрер) не на отделна партия, а на целия народ. Фюрерското начало в мисленето на Борисов ще премине, уверен съм, и в неговото практическо поведение. Това би трябвало да събуди имунната ни система, за да унищожим злото, преди то да се е развило.
Една победа трябва да съответства на положените за постигането й усилия и средства. ГЕРБ хвърли

невероятно големи финансови средства

в своята избирателна кампания, които позволиха нейните емисари до обходят цялата страна. Тя бе енергично ухажвана от САЩ и НАТО, отговорни представители на които пристигаха специално в страната ни, за да дадат необходимата правилна насока на следваната от ГЕРБ политика. ГЕРБ освен това се радваше на цялото медийно внимание.  
Най-после не бива да забравяме изключителния предизборен комфорт, който временното правителство (с трайните иначе за България вреди) създаде за герберската върхушка. Близнашки се държа като истински "кръстник" на ГЕРБ, не се поколеба да извърши каквото и да е недостойно действие, което обслужва предизборните интереси на ГЕРБ. При всичките тези идеални условия за една наистина внушаваща респект победа, все пак ГЕРБ трябва накрая да са задоволи с тези всичко на всичко 84 мандата.
    А сега да видим кой е победеният в завършилите парламентарни избори и дали наистина той може да се смята за победен. Като победен участник в изборите изглежда Българската социалистическа партия. И тук ще кажа, че от определена гледна точка БСП може наистина да се смята за победена. В тези избори за БСП гласуваха малко над 500 хиляди избиратели, което е

рекорд с отрицателен знак

За БСП преди години гласуваха близо 2 млн. и 500 хиляди български граждани (поне толкова бяха гласовете за подкрепените от БСП кандидати за президент и вицепрезидент в президентските избори през 1992 г.). Спадът е повече от неприятен. Очевидно е, че значителна част от избирателите са оттеглили подкрепата си за БСП. Няма да навлизам в анализ на причините за това обстоятелство. Но ще кажа това, което казах и за ГЕРБ: не механичният сбор на гласувалите за дадена партия определя нейното място в подредените по своята политическа мощ партии.
БСП не е като другите партии, тя има съвършено различна от тях политическа характеристика. За разлика от другите партии, които са сбор от хора, обединени от някакви временни цели, БСП е кауза, около която се събират граждани, повярвали в тази кауза и готови да водят постоянна борба за нейната победа не само в България, а в целия свят. Социалистическата кауза, върху която е структурирана БСП, е световноисторическа кауза, която вече близо двеста години "броди" не само в Европа, а в целия свят. Не съществува държава, в която няма социалистическа партия (в една или друга форма). Но кажете ми, в коя друга държава има партия ГЕРБ, която е случайно стечение на обстоятелствата и когато тези обстоятелства са разпаднат, ще се разпадне и самата партия. Не се ли разпаднаха мощните някога партии СДС, НДСВ и пр. ГЕРБ няма да бъде запомнена дори със злото, което причини на народа и държавата ни. 
БСП не е застрашена от съдбата на множеството различни буржоазни партии у нас. Както и да се движи количествената характеристика на БСП, тя ще продължава не просто да съществува, а да определя общественото развитие.

БСП ще е постоянен победител

в различните стълкновения с останалите партии дори и тогава, когато нейната кауза бива зле обслужвана от своя личен субстрат. В определен смисъл БСП, определен неин вариант, ще съществува и днес, и утре, и винаги. Защото и днес, и утре, и винаги човечеството ще изпитва остра нужда от социалната справедливост, която именно поддържа неговото единство. БСП и другите социалистически партии по света са несъмнено положителният фактор в развитието на човешкия род. Поради това именно те не могат да бъдат победени. Те не могат да бъдат угасени, защото, както е казал поетът, "не се гаси това, що не гасне".
Спокойно приятели, спокойно врагове! Не се вълнувайте излишно! БСП в една или друга форма ще пребъде!