Нищо ново

Някъде в дъното на тунела, в който някои сили безпардонно набутаха Сирия и сирийския народ, май се появи светлинка. Потрепваща, но все пак видима. След четири години свирепа "гражданска" война, прокудила милиони хора, отнела стотици хиляди животи, сред кървища и руини, мъки и лишения, правителството на нарочената за разграбване страна намери сили да обяви провеждането на законни парламентарни избори. Заради бъдещето на народа на единствената в арабския свят светска държава. Костеливият орех Башар Асад завоюва изключително ценна морална победа - показа на света, че има сили да докаже честта и достойнството си.
Възниква обаче въпросът за тези "някои сили", показвали през изминалите десетилетия ретроградността на своята идеология и политика. Досещате се, че мислите ми са насочени към САЩ и техните сателити, обхванати от треската да завладяват поетапно света и неговите ресурси. Странно защо, но все по-натрапчиво се появява споменът за т.нар. Виетнамски синдром във връзка с начина, по който двете най-велики сили стигнаха до трудното решение да сложат край на абсолютно ненужната и безсмислена война. Агенциите съобщиха, че Барак Обама и Владимир Путин се споразумяха да наложат на враждуващите в Сирия сили решение за примирие. Поне засега. Ако въпросът беше разширен, щеше да включва Запада или страните от арабското "единено" пространство, да не говорим за целокупната международна общност. Да, техните гласове се дочуха, май твърде приглушено, долавяхме разнопосочност и колебливост, но им просветна, че никой не ги и питаше. Е, САЩ надаваха ухо, което по традиция оставаше глухо. Нищо ново, както се казва...
Кой всъщност реши? Разумът и истината за човещината или играта на съсипия и грабителство. Нека г-н Обама сам потърси отговора...