Никифорови кратуни

Димитър Бежански

Пак сме в гаража на Кирето, пак пием мастика и пак разсъждаваме. Този път на патриотична тема.
- Трябва да сме горди, че сме българи! - казва Пешо.
Гошо се съгласява с него и припомня как България е била на три морета.
- Византия е треперела пред нас! - намесва се и Бухала. - Край Босфора шум се вдига и ония в Константинопол - нааа, цветко-петко!
- Остави ти Византия - прекъсва го Гошо, - Китайците са построили китайската стена, за да се пазят от българските набези!
Аз добавям, че не само във военно отношение сме били велики, ами и в културно. Златният век на Симеон! Черноризец Храбър! Когато Карл Пети е говорел на немски само с конете си, ние - ехеее!
Бухала поръчва по още една мастика и понеже от четирима ни той е най-войнствено настроен, припомня победата при Сливница, героичната битка на Орлово гнездо, пленяването на Балдуин и чашата на Крум Страшни, който казал на болярите си: "Наздраве, дружина, с Никифорова кратуна!".
Вдигаме и ние наздравица, макар че сме без Никифорови кратуни в ръце.
По някое време аз се обръщам към Кирето:
- Кире - викам му, - ела тука да удариш и ти една мастика! И да се гордееш, че си българин и наследник на велики предци!
Кирето излезе иззад бара, смени пепелника, прибра празните чаши и рече:
- Абе, гордея се аз, що да не се гордея... Обаче да ви кажа за дядо ми.. Дядо ми беше много добър дърводелец. Да ти направи стол, маса, скрин, бюфет! Златни ръце имаше, Бог да го прости!
- Ми гордей се и с дядо си, бе! - прекъсна го Бухала.
- Да де, гордея се! - въздъхна Кирето. - Ама каква полза, че дядо ми е бил такъв, Никифорови кратуни такива, като аз един пирон не мога да забия?
Така рече Кирето. Ама какво искаше да каже - не разбрахме...