Ние ги гоним, те ги молят
/ брой: 50
Развита Франция, един от моторите на ЕС, не страда от нафталинени политически предразсъдъци и скрупули по отношение на Русия. Президентът Оланд, който e на посещение в Москва, обеща да улесни и насърчи руските инвестиции в страната си, призова за увеличение на взаимния стокообмен и не скри желанието си за създаването на един или няколко суверенни фонда с цел привличане на повече руски капитали и разкриване на нови работни места.
Богата Франция не дели инвеститорите по идеологически признак. Така впрочем постъпват и повечето нормални държави. Дори САЩ, където синът на кандидат-президента Мит Ромни летя до Москва в търсене на руски капитали, и то дни преди изборите, показват, че парите нямат цвят и мирис. Да не говорим за съседна нам Турция, която в края на м.г. се споразумя с Москва за строежа на трета ядрена централа, чиято инвестиция се оценява на 20 млрд. долара. Проект, който ще бъде финансиран изцяло от руска страна.
Така постъпват държавите, управлявани от истински държавници, които мислят и действат стратегически. За разлика от малка и бедна България, чиито управници продължават да са подвластни на догматични мантри от времето на студената война. И за които злощастната конюнктурна традиция да се харесат на поредния Голям брат, е въпрос на лично оцеляване. Те са готови да прокарват всякакви негови интереси, включително да пъдят конкуренцията му ("Русия - вън!"), обяснявайки всичко с плашилата на тайни служби, пета руска колона и имперски домогвания на Москва. Или да разиграват лицемерна дипломация с непостоянно и неадекватно поведение.
Какво да се прави? Някои още живеят в миналия век, докато други преоткриват отдавна загърбени пазари и формират нови икономически конгломерати. За нас национално отговорната политика и интерес си остават фрази, а пропуснатите шансове и ползи - подарени дивиденти в чуждата кесия.