Незабравимият Фигаро

Три десетилетия от живота си отдаде на родната опера сцена заслужилият артист Михаил Люцканов (1900-1989). Той изпълни с неизменен успех повече от 60 големи и малки комедийни и драматични роли. Беше много обичан и популярен не само сред опероманите, но и сред широката публика в София и страната заради многобройните си концертни изяви. Беше популярен и като турист-планинар, и като фотограф. Остави хубав спомен у всички, а от двете страни пред Народния театър "Иван Вазов" се извисяват засадените от него тополи през далечната 1922 г., когато е още студент-първокурсник по музика.
Роден е на 3 април 1900 г., в София. През 1927 г. завършва с отличие певческия клас на Иван Вульпе, един от основоположниците на българската опера, след което и школата по белканто на маестро Еторе Борукия в Рим. Още през втората година от престоя си в италианската столица започва да работи в Есперименталната опера в града, да изнася концерти и по Римското радио. Не остава в Италия, въпреки поканите за работа там, а се връща в родината, за да работи за българската опера. На 16 август 1929 г. е назначен за стажант-артист в Софийската опера, на която остава верен до края на кариерата си (1961). През същата година дебютира в операта на Маестро Атанасов "Цвета" - тогава много популярно, репертоарно заглавие. Навлиза бързо в репертоара на Операта и скоро става един от най-ценените и търсени артисти. Покрива почти целия баритонов репертоар: "Трубадур", "Травиата", "Фалстаф" и "Силата на съдбата" от Верди, "Вълшебната флейта" на Моцарт, "Ловци на бисери" от Бизе, "Дама Пика", Йоланта", "Черевички" и "Евгений Онегин" от Чайковски, "Турандот", "Бохеми", "Бътерфлай" на Пучини, "Фауст" на Гуно, "Дон Паскуале" и "Любовен еликсир" на Доницети, опери на Майербер, Римски-Корсаков, Масне, Адан, Леонкавало, Сметана, Прокофиев, Флотов. Много и успешни са и превъплъщенията му в българските заглавия: "Хитър Петър" на Веселин Стоянов, в оперите на забравените днес Натан Князев и Иван Кавалджиев, а също и на класиците  Парашкев Хаджиев и Любомир Пипков. На много от тях беше първият и често пъти несменяем изпълнител.
Сам той се определяше като лиричен и комедиен артист. Избягваше ролите на баритоните-злодеи в операта като: Барон Скарпия от "Тоска" на Пучини, Яго от "Отело" или Макбет от "Макбет" на Верди. Беше светъл, оптимистичен, благороден характер, при това със силно развито чувство за хумор, и това се отразяваше и в изявите му на сцената. Беше прекрасен Папагено във "Вълшебната флейта" (остави много хубав радиозапис - сега в Златния фонд на БНР, под диригентството на народния артист Асен Найденов), Белкоре в "Любовен еликсир", Фастаф на Верди, Мечо в "Луд Гидия" на Хаджиев, Доктор Каюс във "Веселите уиндзорки" на Ото Николай. С голям успех направи и няколко оперетни роли в "Цигански барон", "Прилепът" и "Хубавата Елена", които се поставиха през 30-те години в Народната опера.
Коронната роля на Люцканов, без съмнение, беше Фигаро на Росини. В нея той разгърна целия си талант на певец, музикант и артист. Години наред бе първият и най-добър и незаменим Бръснар на Росини у нас. След 1960 г. беше наследен от също много надарения му млад колега Асен Селимски. Подготвя я дълго и старателно с проф. Иван Вульпе още като студент в София, а сред това и с Еторе Борукия като специализант в Рим. Учи се и от записите на най-добрите изпълнители на ролята от епохата Рикардо Страчари и Тито Гоби. С годините непрекъснато я усъвършенства, а това, че я пее близо три десетилетия с неизменен успех, говори красноречиво не само за таланта, но и за съхранената му през годините гласова природа. Това може би се дължеше на факта, че Люцканов беше запален турист-планинар и това поддържаше физическата му форма, притежаваше ведър, благороден дух, никога не боледуваше, пееше интензивно, раздавайки се изцяло, без остатък на родната оперна сцена.


Корица на автобиографичната книга на Михаил Люцканов