Невзрачно място в Мексико влудява компаса и спира електроуредите

В средата на май т.г. стартира мащабно проучване на „района на абсолютната тишина” ­ загадъчна зона в Мексико, която се намира на около 645 км южно от американския град Ел Пасо.

Това е най-обикновена, с нищо неотличаваща се в географско отношение равнина, осеяна с хилави храстчета и кактуси. По показателя „тайнственост” тя мери мегдан с Бермудския триъгълник, египетските пирамиди и будистките манастири в Хималаите, с които е на почти една и съща географска ширина. Важно уточнение: става дума за електромагнитна тишина. На територията на този район не функционира нито един електроуред, електронните часовници не работят, стрелката на компаса се върти като бясна. 

Загадъчните явления, характерни за това място, са описани още в средата на XIX в. Тогава местните фермери често наблюдават как от ясното небе падат „горещи камъни” (части от метеорити, загрети при фученето в земната атмосфера) и коментират, че "... камънаците са виновни за сполетелите ги щуротии". През 1938 г. при полет над загадъчния район радиостанцията на летеца Мигел Деримано изведнъж млъква. Той споделя с началника си за случката и става първият мексиканец, официално признат за потърпевш от странните особености на „района на абсолютната тишина”.

През септември 1963 г. инж. Диего Гонсалес ръководи геофизични изследвания в особената зона и съвсем случайно става жертва на „абсолютната тишина”: радиостанцията му внезапно отказва. Той се връща в базата си, за да я ремонтира, но констатира, че е цяла и невредима. При следващото посещение на аномалната зона радиостанцията пак млъква.

От този момент откритията в мистериозния район се случват със скоростта на геометрична прогресия. "Логично е да се предположи, че под това място има секретна военна база, чиято мощна апаратура обръща с краката нагоре целия радиоефир и стопира електроуредите", предполага проф. Стенли Лисовски, преподавател в Масачузетския технологичен институт.  

Но по онова време нито американците, нито руснаците, нито който и да било разполага с технически средства, които биха могли да засекат такава апаратура. Властите и обществеността в САЩ фокусират вниманието си върху „шегите” на мистериозната зона през 70-те години на миналия век, когато американската експериментална балистична ракета „Атина”, изстреляна от полигона Уайт Сандс, внезапно се отклонява от курса си и, устремявайки се към „района на абсолютната тишина”, рухва на земята. След няколко години над същото място се взривява една от степените на ракетата „Сатурн”. Тази експлозия е капчицата, препълнила чашата на търпението: Пентагонът изпраща спецгрупа, чиято задача е да изследва загадъчните особености на злополучното място. Обаче то не им се дава. От 1980 г. досега районът е посещаван и изследван от 27 експедиции. Резултати – никакви. 

На 19.10.1984 г. геолозите Малена и Турано Фернандес влизат в „района на абсолютната тишина” с шевролета си, за да попълнят своята колекция от необикновени камъни. В даден момент се извива буря и селският път, по който се движат, се превръща в блато. Всички усилия на Малена и Турано да избутат колата от калта са безуспешни. Изведнъж в далечината изникват два силуета – хората вървят към автомобила и приветливо махат с ръце. Те са млади мъже, които приканват с жестове мъжа и жената да влязат в кабината на шевролета и застават зад него. Преди геолозите да осъзнаят какво се случва, колата буквално излита от тинята. Турано изскача, за да благодари на непознатите, но те вече са се „изпарили”.

Невероятната история е описана в мексикански и американски вестници и списания. Телевизиите NBC и CBS изпращат репортери със задачата да дебнат "зелените човечета". Но журналистите удрят на камък - нито едно извънземно не желае да посети аномалната зона.

Според канадски, руски и австралийски учени дежурната хипотеза за пакости на пришълци от Космоса е фикция. Те смятат, че подземни залежи на някаква руда са причината за чудесата в "района на абсолютната тишина". Каква е тази необикновена руда? Това може би ще разберат специалистите, които ще обследват загадъчното място. Може би...