Неволи с педали

Миналия уикенд бях на гости в едно село. Хубаво, българско. И не щеш ли, за пръв път от много време насам се качих на колело. Кръстосах Александрово и си припомних с носталгия детските години. Реших да си купя велосипед. И като се върнах в София, започнах ентусиазирано да обикалям магазините. Картинката е следната – избор има, но хората пари нямат. Колела, колкото ти душа иска. Има и от 6500 лева. Но под 200 лева никъде не намерих. Като прибавите каска, ръкавици, евентуално специален клин и помпа, разходът скача драстично. Казах си ОК, ще питам за продажба втора ръка. Един приятел ми препоръча две работилници за колела около Женския пазар. Класика. На едното място, цените надхвърляха 200 лв., без да е ясно дали велосипедът не е трета, или която щете ръка. На другото, старец видимо прехвърлил 70-ака, ми обясни горе-долу същото. Гаранция, че поне не са крадени, никой никъде не може да ти даде. Така.
Пиша всичко това, за да ви кажа, че човек едно колело на прилична цена трудно може да си купи. Ако иска да спортува, ей така - за здраве. Излиза, че у нас и колелата се превръщат в лукс. Друга тема е, че поне в София все още не достигат велоалеите. В същото време в Норвегия измислиха ескалатор за колела! Да се чуди човек да се прехласва ли, или да скочи отнякъде. Веднага обяснявам. На всяка по-стръмна улица с еди-каква си денивелация, има съоръжение за велосипедисти. Седиш си върху колелото, слагаш крак в един улей, и си издърпан догоре, без да въртиш педалите. Всеки метър ескалатор струва на кмета на Трондхайм 3000 евро. А нашите кметове няма откъде две кофи боя да намерят поне да очертаят някоя алея от кумова срама. После спортувайте. То у нас май само плуването остана безплатно. Но само лятото на морето, въпреки че и да стигнеш дотам трябват пари. А и да останеш, де.
Вчера чета, че докато оперирали тумор в мозъка на един бразилец, той изпял 6 песни на „Бийтълс” и свирел на китара. Даже и снимка имаше. За достоверност. Самите доктори му казали да прави нещо, за да го следят, ако почне да губи говор и картина. Само че тези лекари-корифеи явно не знаят, че ние, българите, правим и можем всичко останало, докато ни бъркат в мозъците. Дори и в любовта сме така. И едни други човъркат ли човъркат в главите ни, не защото се притесняват да не загубим речта си, а какво точно ще кажем. Така и в спорта ни. Едни федерации взимат повече много от други. Но не си дават сметка, че и в техните глави ровят. За наша сметка.
Четейки това, не знам за кое от двете изброени неща си мислите. Дали за любителското колоездене на норвежците, или за китарата на бразилеца в операционната. Нека обаче мислим за нас. Щото сме хора не по-малко от които и да е други. Даже сме повече от тях. Като интелект. Доказали сме го. Затова ме е яд, че видях в Холандия местните да карат масово един специално конструиран модел велосипед, който буквално се управлява в... легнало положение. Не е честно. Това шопите отдавна са го измислили. Но ги е домързяло да патентоват гениалната си щуротия си от един пуст мързел. Ето такива сме си ние. И да – явно спортът в Татковината отдавна не е за всички. Скъпо удоволствие е. Дори и за едно кръгче на село...