Нецензурните изрази

ДА
Виталий Ярошевски, зам. главен редактор на в. "Новая газета":

- Обществото не само може, но и трябва да няма цензура. Имаме закон за медиите, който е нещо като Библия за журналистите. Има конституция, която изключва крайностите - пропагандирането на фашизъм, насилие, междуетнически конфликти. Изключенията не са толкова много, но са много строги. Затова щом останалото е разрешено, но се подлага на зачеркване или се премълчава, това е цензура - това, което оставя обществото глухо, сляпо, незнаещо, а това означава - и неспособно да взима решения...
Как изглежда цензурата в съвременната руска журналистика? Вижте нашите федерални телевизионни канали. Пълна тишина например за митинга на площад "Болотная". Никакви сюжети за митингите в другите градове. Това нима не е цензура? Може ли обществото без такава цензура? Без съмнение - може! И трябва, за което ние, журналистите, не бива да забравяме. Защото ние обслужваме интересите на хората, обществото очаква от нас правдива, обективна информация. Нека да удовлетворим тези потребности.
Изобщо трябва повече да говорим не за цензурата, а за отговорността на човека, който се обръща към огромен брой хора. И преди всичко тя не трябва да ми позволява на мен, журналиста, да пропагандирам например националистически идеи, да подкрепям хора, които са опасни за обществото. Но това не е цензура. Това е моята отговорност на професионалист и пред самия мен, и пред изданието, в което работя, и преди всичко пред обществото, за което аз работя. Никога в моя вестник няма да призовавам например към насилие и бунт.
Иникога няма да подложа на редакторска цензура работата на моите колеги. Но за мен това не е проблем, защото работя в колектив на единомишленици. Въпреки че ако бих срещнал в статия на колега някаква гадост, дори и добре аргументира, но по адрес на хора, които например са инакомислещи или с друг цвят на кожата, бих задраскал това с твърда ръка. Но всичко това не е цензура, това е хигиена.
А има и такъв вид цензура: цензура на премълчаването. Когато например се случва нещо в някой регион, а властите се опитват да скрият информацията от медиите, подлагайки при това понякога хората на риск. Дълг на журналиста обаче е веднага да предупреди за случилото се. Защото след това ще бъдат мобилизирани онези хора, които веднага ще започнат да спасяват другите. Нали така?

НЕ
Евгений Бунимович, упълномощен по правата на детето в Москва:

- Нито едно общество досега не е оставало без цензура. С помощта на цензурата човечеството пази ценностите си, децата си, културата си, представите си за морал.
Всички развити демокрации имат развити и строги цензурни изисквания. Друг въпрос е, че те ясно и конкретно са определени законодателно.
В много държави е забранена пропагандата на фашизма, на някои форми на национализма. В САЩ много строго се преследват атаките срещу хора от друга националност. Въпреки че беше съвсем скоро, когато Мартин Лутер Кинг със съратниците си излизаше на улицата с плаката: "Аз съм човек!".
Няма нужда и хитровато да разсъждаваме дали информацията, която се цензурира, вреди на държавата. Това се определя от законите. Например забранени са тероризмът, пропагандата на наркотици. Политическата цензура обаче е недопустима.
И още нещо. Свободата на словото и липсата на отговорност за казаните думи в нашето общество са в много лоша пропорция. От една страна, при нас все пак има политическа цензура, например много пъти се е говорило за стоп-листите в телевизията. В закона това не е отбелязано, но в телевизионните канали много от персоните не се виждат в продължение на много време. От друга страна, по телевизията може да мине например пропаганда на национализъм.
Има и още нещо, което не може да се запише законодателно. По централните телевизионни канали у нас не съществува морална цензура, каквато има в цял свят. Тук могат да се видят направо шокиращи неща. Например могат да ни покажат предсмъртните часове на агонизираща в страшни болки актриса, канибалство или процедурата на химическа кастрация на педофил. Всичко това в "детско време".
Във връзка с последното се обърнах към Главната прокуратура, но ми отговориха, че те нямат лостове за забрана на такива предавания. Във Франция, Германия, САЩ такива лостове явно има, защото такова нещо по техните телевизии не може да се види. Явно при нас лошо работят и обществените организации, които би трябвало вече поне сто пъти да са осъдили такава телевизия.
А ето една още по-сложна история. По телевизионния канал "Култура" пуснаха филм за Шерлок Холмс. Там показаха как най-важните прозрения идват на великия детектив тогава, когато той се дрогира. За щастие филмът бе показан късно вечерта. Аз имам претенции не художествени, а цензурни. Всеки човек, и артистът в това число, трябва да има вътрешни представи за това, кое може, а кое - не.