Нестрашен процент

Елена Кукол

Кризата не е завършвала, тя продължава. И излизането от рецесията не означава края й, смята ректорът на Руската академия за народно стопанство и държавна служба при президента, ръководител на експертната група по доработването на "Стратегия-2020" Владимир Мау.
За преодоляване на кризата, според прогнозите му, ще е необходимо десетилетие. Но въпреки болезнеността на това явление, би било глупаво да не се възползваме от него за реално предприемане на модернизационни процеси, убеден е икономистът.
Засега обаче не успяваме, признава Мау. И смята, че едва ли не единствено постижение е политиката на Централната банка, която успя да се откаже от подкрепата на курса на рублата в полза на борбата с инфлацията. Този фактор, освен другите, оказва влияние върху подвижността на курса на националната валута, не крие Мау. Той обаче твърди, че днешните колебания в курса не са катастрофални. Във всеки случай засега става дума за промени в проценти, а не в пъти.
И слабата, и силната рубла имат своите предимства и недостатъци, казва икономистът. В условията на криза обаче отслабването на националната валута е по-скоро позитивна тенденция, тя облекчава решаването на задачата за подкрепа на икономическия ръст. А задържането на инфлацията е важно от гледна точка на ръста, базиран на инвестиции, за което пък са необходими ниски лихви по кредитите и ниска инфлация.
Мау отказа да направи прогноза не само за курса на рублата, но и за стабилизирането му. "От техническа гледна точка курсът на рублата е в тясна връзка с колебанията на цените на петрола. Ако някой иска да се занимава с предсказания за курса на рублата, трябва да предскаже и цените на петрола", обясни той. Курсът на националната валута, който от август пада, върви зад петролните котировки. Но пада при запазването на високите цени на суровината.
Проблемът е в това, че на фона на кризата от страната изтичат капитали. Според оценките на Централната банка, отливът е надвишил 30 милиарда долара. Парите отиват в най-малко рисковите активи - американски ценни книжа, уточни Мау. Има обаче и вътрешни фактори. Една от най-уязвимите точки на руската икономика е лошият инвестиционен климат. За разлика обаче от другите развиващи се страни, такива като Китай, в Русия освен това е и скъп трудът. "Обикновено в страните са или лоши институции и евтин труд, и капиталите отиват там, за да получат голяма печалба, или добри институции и скъп труд, и тогава капиталите отиват там, за да получат сигурност, гаранции и стабилност", каза Мау. Положението с лоши институции и скъпоплатен труд, по думите му, е главният структурен капан на нашата икономика. От кризата трябва да се възползваме, за да подобрим деловия климат.
Това предизвикателство е тясно свързано със зависимостта на руската икономика от цените на петрола. Мау не даде конкретни рецепти как да се отървем от това. Той обаче подчерта, че проблемът не е в номиналния дефицит на бюджета. Според разчетите на министерството на финансите, тази година той ще е практически равен на нула. Непетролният дефицит обаче, т. е. без да се взимат предвид постъпленията от суровината, е 13% от БВП, пресметна Мау.
Един от начините да преодолеем петролната зависимост е отнемане на неспечелените пари от икономиката, за да се развива тя извън нагаждането  към високата конюнктура, смята икономистът. Лесни решения за освобождаване от петролната зависимост обаче няма, призна икономистът.