Нещо за „душата“ и „духовността“

Алексей Михеев
лингвист

Според религиозните представи освен плътта в тялото на човека се намира и една нематериална същност, която е безсмъртна и вечна. В руския език за нейното назоваване има две близки думи: душа и дух – и всяка една от тях има своите смислови оттенъци и своите асоциативни връзки.
Душата – това е чувственото и емоционалното, чисто човешкото начало. За един хармоничен и неконфликтен семеен живот казват: „Они живут душа в душу“  (живеят в любов и съгласие).  Ако един човек е общителен и позитивен, той има „широка душа“, а ако тя е извънредно широка, на това се казва „душа нараспашку“ (чистосърдечен, откровен човек). Антон Чехов има един разказ „Душечка„ („Душичка”), чиято героиня изцяло се „разтваря“ поредно във всеки един от тримата си мъже – и думата „душичка“ е започнала да означава подобен психологически тип жена, напълно зависима от мъжете и лишена от собствена индивидуалност.
Ако на човек нещо му харесва, това  му е „по душе“ (допада му, по вкуса му е), а пък нещо добро можеш да направиш, ако вложиш в него душа и сърце. Ако пък нещо не ти се прави, може да се каже „не лежит душа“ (душата ми не го приема, не ми е по сърце, нямам мерак за нещо).
Онези произведения на изкуството, които пораждат силни преживявания, „берут за душу“ (разтърсват душата, затрогват), а една красива и мелодична песен обикновено я наричат „задушевна“. Да се докоснеш до нещо, което те отвлича от сивото всекидневие,  значи „отвести душу“ (да си направя кефа, да си начеша крастата). Популярното телевизионно предаване, в което се срещат отдавна загубили се роднини се нарича „ От всей души“ (искрено, чистосърдечно). В метафорично значение понятието душа се използва и в рекламата: слоганът на една от марките шоколадени изделия е „Русия е щедра душа“.
По-различна окраска е получила думата „духовност“, чийто антоним „бездуховност“ е много по-популярен и чрез него заклеймяват излишното увлечение по продукцията на така наречената масова култура.
Често се говори за един особен тип руска духовност, която се определя като характеристика на народа, който е в състояние да понесе големи материални лишения в името на  някои висши държавни интереси. Свещениците в руския език се наричат „духовни лица“, а общият термин за тях като общност е думата „духовенство“.
„Духове“ наричат онези безплътни невидими същества, които присъстват в живота на природата и човека – тези духове могат да бъдат както добри, така и лоши. През осемдесетте години съветските войници наричаха „духи“-духове (съкратен сленг от думата „душмани“) онези войници, които се сражаваха срещу тях в Афганистан.