Непримирима, непокорна, жизнеутвърждаваща душа

Надя Попова

Стоянка Митева-Балева не е от имената, които през годините  са натрапвани на читателското внимание, около които се е шумяло. Образована и съзидателна личност, през изминалите десетилетия тя е следвала житейската си пътека с постоянство и стоицизъм. Покрай нея са се оттекли всички води на приказната река  -  лазурносинята, огнената, златната, черната... Белязана с поетична дарба, години наред тя се е трудила неуморно, изграждала се е професионално, работила е всеотдайно и дори "залудо", както биха казали прагматиците. Добре позната и уважавана в своя професионален кръг от писатели, журналисти, педагози, издатели, заявила на младини лирическия си талант, тя съзнателно се отдръпва от суетата на литературния панаир. За цели три десетилетия.

Подробности за причините на това отдръпване научих  от втората част на тази книга, където са събрани проникновени литературни анализи за стихосбирките й, появили се в периода между 2004 и 2018 г. Книги, преоткрили за читателите яркия й поетичен талант. Нейното второ раждане за поезията. 

Няма строги правила, още по-малко - рецепти, по които да се реализира творческото развитие. При едни то върви по възходяща линия - от ученичеството към овладяното майсторство, при други - дарбата избухва рано, смайващо, а след това постепенно прегаря. А как ли се запазва огънят под пепелта на разочарованието, обидата, делника, личните и обществените превратности, ударите на съдбата? Това е тайна. Нещо като вечното ни стъписване пред загадката на живота и смъртта. Стиховете на Стоянка Митева-Балева просто онагледяват този феномен, без да го обясняват.

Страданието може да възвиси. Но и да убие душата на човека. Тук също няма правила. На мен лично ми е най-близко прекрасното прозрение на Андрей Германов: "И любопитните да видят после там/ където е ударила стрелата,/ как светят бистри капки златен клей./ И тъй -  додето златен станеш цял." ("Когато много силно те боли...")  Поетесата е съхранила себе си именно следвайки съвета на неподражаемия мъдрец А. Германов - "със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана". 

При това поезията й не е болезнена. Погледът  й никога не е бил обърнат само навътре, към разнищващи самоанализи, към окайване и черногледство. В нея хармонично са съчетани лирическото и социалното, драматичното и убийствено ироничното. Отново стигаме до Боянпеневото заключение, че в българската литература има достатъчно много таланти, но малко характери. Ето го разковничето - характерът. Човешки и творчески. Стоянка Митева-Балева го притежава във висока степен. Затова от страниците на тази юбилейна книга с ясни очи гледа не една поуморена от възрастта и скептицизма, съпътстващ опита, авторка, а все същата млада, непримирима и жизнеутвърждаваща душа. С такива светли послания ме облъчиха 60-ината страници поезия, екстракт от сътвореното в мерена реч през последното десетилетие. 

Още 40-ина страници авторски текстове, вече в проза, съдържа първият раздел на  III част. Тези автобиографични фрагменти, в които също блестят частици самородно словесно злато, допълват и подсилват изградения от стиховете на Стоянка Митева-Балева неин портрет, уплътнен и разширен по-нататък от множеството отзиви за книгите й на изтъкнати наши писатели.

Между изгрева и залеза. Да се вгледаме в метафората, дала заглавие на тази книга. Наглед - конкретен отрязък от време: един ден. А всъщност - цял един живот.